Живка Кехайова
Тогава бях шокирана, че глупак е и онзи, който може да се учи. Жизненият опит ми доказа, че това е факт – има много учени глупаци. Не напразно философът свързва знанието не с набор информация, а с осмислянето й и превръщането й в разумност на действията. Реалното знание се измерва с предприетите избори и действия.
Чудя се защо не вземем да наблегнем повечко на философията поне сред младите хора. Така ще имат поне шанса да разберат откъде се появява огромната пукнатина в обществото ни – с членове, уж на едно прилично ниво по отношение на образование, на високо по отношение на подражание, а на едно от най-ниските нива по отношение на разумност на действията.
Това е проблемът в българското образование – оценява се способността да учиш, а не способността да разсъждаваш. В развитите общества е обратното (още повече, че достъпността до информация днес не е проблем).
Това е и проблемът в българската политика – тя основно, без някои малки изключения в кратки периоди, е била и остава само подражание.
А както разбрахме – само ученето и подражанието раждат глупаци и нямат общо с разумните действия. За тях се иска знание и осъзнаване. Кант е наистина титан.
Ние? Ние създаваме целенасочено глупаци, даваме им власт с убеждението, че като се сменят – имаме шанс, а на всичкото отгоре най-глупавите глупаци, вярват, че някой прави заговори срещу нас. Че защо му е да си дава зор при общество, което само заговорничи срещу себе си и е неспособно на единни разумни действия дори за собственото си благо?