През погледа на главния редактор: Кой спечели дебата

Живка Кехайова

Кой спечели дебата е ясно. Но спечеленият дебат едва ли означава много и това е най-тъжното в българската реалност.

Може да съм песимист, но българите ще се провалят на цивилизационния тест. Да, наистина мисля, че нивото е достатъчно ниско, за да бъде предпочетен обясняващият се пространствено като ученичка на изпит, настоящ президент. Предварително написаните и наизустени 2-3 ефектни фрази, почти авансово разпространени от прорадевските медии, бяха като пришити с бели конци върху черния парцал на мънкащата обсесия: „Аз съм велик, другите са виновни за всичко, включително за провалите ми“. Да не говорим, че Радев дори не усети сарказма, с който Герджиков „се съгласи“ с него на няколко пъти:)

Герджиков, разбира се го навря в … по всички теми и за разлика от „мъжкаря“ се държа като мъж, на пук на всички простотии, сипани върху него в мрежата.

Демократите по душа смятат, че Радев трябва да си отиде дори само заради Крим, но те не съзнават, че точно затова ще остане. Да, Радев в прав текст, всъщност каза: „Насилникът винаги е прав!“. Демократите по душа очакват, че народът ще разчете посланието. Сигурна съм, че го е разчел. Проблемът е, че на огромни маси точно това им харесва – да се пришият към насилника, да получат правото поне за малко да са насилници – да са поне за малко силните в окаяния си живот.

Снощи след дебата окончателно рухна и илюзията за умно-красивите, щом погледнах групите им. Ясно им беше, разбира се, че Герджиков е на светлинни години напред като инлект, ум и мъжко поведение, но също така им беше ясно, че те ТРЯБВА да гласуват за Радев, защото иначе подредената схемичка може да се преподреди. Толкова за демократичността на уж демократите.

Изборът в неделя е цивилизационен и дано не съм права, но няма да го издържим. Погромът вследствие на това, ще го живеем всички, десетилетия. И най-трудно ще го живеят точно онези, които ще гласуват за погрома. Както винаги. Защото изборите имат цена и се плащат и в личния, и в обществения живот.

И има за какво да плащаме, след като сме допуснали нищо да не остане днес от духа, мисълта и интелекта на възрожденците ни, на мислителите ни, на просветителите ни.

Ще бъда много щастлива да не се окажа права, но надали. Задействани са най-самоубийствените инстинкти български – да връчат цялата възможна власт в ръце, предназначени да счупят българското.

И ако наистина турците – български граждани, гласуват за цивилизация, а ние не, това вече ще адската гавра на самите нас със самите нас. Ще излезе, че те уважават Левски – и това е факт, който нееднократно са демонстрирали, защото са разбрали посланието му, а ние не сме чули какво ни казва Апостолът – просто сме се репчели с него. При такова падение наистина ще сме заслужили всичко, което ще ни се случи.

Дали Герджиков е идеален – едва ли, дори със сигурност не е, но просто е с класи по-добър избор за бъдеще.