През погледа на главния редактор: Кой срещу кого воюва?

Живка Кехайова

Кой срещу кого воюва? Преди година-две, беше  по-лесно да се каже.

Говорехме си за война между институциите, а всъщност войната беше , че и още продължава, между двама генерали, всеки от които да увенчае „похода“ си с победа.

Говорехме за война между поколенията, но после се оказа, че няма такава. И в двете групи има хора на всякаква възраст, управлявани и насочвани от по-старите.

Говорехме, че има война между конвенционалните партии и новите партии, но и това не се оказа вярно, защото новите партии до една бяха оглавени от прекалено добре известни стари муцуни, до една живели си прекрасно преди това в руслото на конвенционалното. Дори Слави Трифонов не прави изключение.

Като подвид на битката се споменаваше Прокопиев срещу Пеевски, като Черепа и неколцина от най-старите муцуни внезапно преминаха маркационната линия откъм Пеевски къмто Прокопиев, заради започналите дела срещу тях.

Всъщност, откритите военни действия почнаха заради политическата интифа от САЩ при Тръмп, иначе щяха да продължат да си се водят „на тихия фронт“, като тази между Русия и САЩ на наша територия – просто преди 2-3 годи придоби особено геополитическо значение. 

 Сега обаче при Байдън политическата интифа е различна и своите вече не са съвсем свои, а враговете не са съвсем врагове. Бяха изпердашени и двата лагера по равно, а отношенията и към двата лагера видимо правят плавен завой. САЩ ще се позиционират ясно когато и ако решат да кажат името на корумпирания играч в българската политика и почти съм готова да се хвана на бас, че изненадата на целокупния български народ, превърнат в две враждуващи армии, ще е твърде сащисан от името му, защото ще е силно неочаквано.

Докато върви този плавен завой, играчите-играчки продължават да се ритат по кокалчетата и да си вадят един на друг компроматчета, но само за публично ползване и нахъсване на собствените „войници“, защото ако вземат да вадят истинските компромати, които със сигурност имат един за друг, никой от тях няма да оцелее.

А, да. В същото време наближават избори, в които рационалното няма място, пометено от радикалния мерак за разправа. В цялата тази дивотия има само едно нещо, което на всяка цена трябва да опазим, за да има път за страната и след завоя – парламентарната демокрация. С други думи, всеки да избира който си ще, но с едно задължително изискване – за действащи парламент и правителство, чиито и да са те.

След година  и половина, примерно, ще видим какво има зад завоя и ако поне парламентарната република е оцеляла, може пак да станем един народ.