През погледа на главния редактор: Кой трябва да взема трудните и кой – лесните решения

Живка Кехайова

Кой трябва да взема трудните и кой – лесните решения

Според всяка теория за същността на политиката, избираме политиците, делегираме им доверие, за да вземат на базата на подготовката, програмите си и мисията си – трудните решения, с които да ни преведат през кризи и събития упешно.

Политическата практика в България обаче, е съвършено наобратно. Като че ли политиците вземат абсолютно лесните за тях решения, отстояват ги с магарешки инат и когато вече дори на тях им светне, че взетите решения градират смо по една скала – от лошо, през идиотизъм, до крайно лошо, заявяват очакването си от цялата тиня гражданите с отговорност и ум, някакси да извадят почти на сляпо по-малко лошото.

Точно това ще наблюдаваме след два дни на изборите за кмет на София. Очевидно ГЕРБ – с договорка, или не, играха, за да загубят. Ама искали да загубят с малко, а не с много. Е, като избираш куцащ кон, за да си сигурен, че няма да е първи, няма как да знаеш дали другите след първия, ще са още по-куци (твърдението няма нищо общо с личността на Хекимян. Точно защото е достатъчно умен, той, сигурна съм, е знаел каква роля изпълнява и дано поне да си е струвало за него.). Можеше ли ГЕРБ да изкара силна кандидатура – можеше, но явно не е бивало. Сега обаче избирателите им ще трябва да се калят да измъкват по-малкото зло, ако изобщо нацелят кое е то.

ПП-ДБ играха за победа с чистокръвен кон, но от родословие, което не би трябвало да е сред чистокръвните победители днес. Собствените им симпатизанти го обясняваха, но отговори като „така си решихме, защото се нави“, „може сам да си плати кампанията“, „симпатяга от сектор, на който сме задължени е“…, сега налагат на същите тези симпатизанти да отиграват трудно, лесното политическо решение на лидерите си. А дори да не вземаме предвид родословието, то идеята млад, печелещ много сериозни пари, да хукне да става кмет, е силно подозрителна и даже понамирисва. На какво – ще видим. Дори в  развитите държави, милионерите тръгват към политическа дейност в по-преклонна възраст, когато са си свършили другата работа, а не зарязват бизнес в най-активните си години, ако са наистина успешни.

Вместо да се извинят – и едните, и другите, се дърлят помежду си, защото един друг кон, който си мислели, че е умрял, бил реанимиран с източни методи и сега дори има шанс да финишира първи. Което ще е катастрофално за всички, защото и на кметското място източната реанимация ще трябва да продължи и да се плаща, за да не се гътне, или да не бъде гътнат коня.

„Ама демократите трябва да могат да вземат трудни решения“ – вика Костов. Прав е – но политиците-демократи, не вечно гражданите да вземат трудни решения, щото политиците им вземат лесни, че даже и елементарни такива.