През погледа на главния редактор: Колкото по-невеж, толкова по-сигурен. Това е обяснението за много неща

Живка Кехайова

Колкото по-невеж, толкова по-сигурен. Това е обяснението за много неща.

На всеки специалист в някаква област му се е случвало с изумление да чете, или чува абсурдни безумия от абсолютно сигурни в комтентността си незнаещи, или просто много глупави хора.

Безсмислено е да се влиза в пререкания – просветителска мисия е невъзможна. Ако беше възможна, щяхте да четете, или чувате въпроси, а не отговори:) Виждате как обикновено най-глупавите и не образованите, най-много разбират от всичко, както и някои образовани в тесни специалности, но пък разбирачи по всичко. Дължи се на Ефекта на Дънинг-Крюгер, така че не им се ядосвайте. 

Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си.

През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват това когнитивно изкривяване, при което неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.

Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице, разказва nauka.offnews.bg.

Дънинг обяснява:

„Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.“

„Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.“ – казва Дънинг.

Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл: „Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.“

Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Да се съмняват в личните си знания и да ценят чуждата компетентност, могат само умните. Проблемът е, че при оценка на базовото ниво на една общност, тежестта се пада на останалите:)

Затова, не се ядосвайте – мнозинството винаги ще „разбира“ едновременно от биология и микробиология, от футбол, здравеопазване, космически изследвания, икономика и макроикономика… и разбира се от политика. И винаги, ще е убедено, че най-добре знае.

Ефектът на Дънинг-Крюгер наистина е обяснение за много неща. Това е причината днес да ви разкажа за него. Да не си помислите, че ви подготвям постепенно за следващите разочарования:)