През погледа на главния редактор: Коригираме реалността според очакванията си

Живка Кехайова:

Коригираме реалността според собствените ни очаквания, са показали отдавна социални психологически експерименти

С други думи – ако очакваме някаква реалност да е лоша, независимо каква е тя в действителност, ния я виждаме като лоша и реагираме съответно. И обратно, разбира се. Вероятно затова хората се различават толкова много във възприятията си за едно и също нещо. И без експеримент, всеки журналист, засичал информация ще ви каже, че всеки от свидетелите, при това без да лъже, я интерпретира по свой начин и е видял различни неща. Обикновено се взема средното аритметично от показанията и се засича с обективни показатели, когато е възможно, или просто се публикуват всички версии.

Например, през 1993 г. група учени от Охайо гримират няколко жени, така че да изглеждат сякаш имат белези. След като се видели в огледало, жените били помолени да разговарят с непознати. Малко след това учените казали на жените, че ще поставят защитен крем на лицата им, а всъщност изтрили “белезите”, без да уведомят участничките.

При поредната серия от срещи с непознати, много от жените заявили, че били подложени на различни форми на дискриминация заради „белезите“ им. Те дори назовали думи и действия, които сметнали за обидни.

Въпреки че нито една от участничките не е имала видими недостатъци по лицето (белезите вече били изтрити), жените се почувствали дискриминирани, защото мислeли, че белезите по лицата им все още стоят и очаквали да са дискриминирани.

Експеримент със студентите си прави и професорът по електроинженерство Артър Елисън. Уговаря няколко младежи да се опитат да вдигнат във въздуха само с поглед метална вазичка. И вазата наистина се отделя от повърхността, когато студентите се съсреодоточили върху нея. Да, тя левитира, но с помощта на устройство с магнит, поставено тайно от Елисън преди това. Все пак, единият от студентите твърдял, че вазата не е помръднала, а другият – че някакво сиво вещество е способствало  за левитацията й и т.н. С други думи – човек най-често вижда това, което очаква да види и най-вече това, което вярва, че ще види.

Защо тези дни ви занимавам със социални експерименти? За да проумеем всички, че възприемаме реалността различно – според опита си, според вярванията, дори според качествата и темперамента си. Затова е важно преди да твърдим: „Така е“, да потърсим обективни критерии и доказателства как всъщност е. А най-важно е да уважаваме мнението и виждането на другия и да търсим общото помежду си, за да достигнем до истината. Само идиотите са убедени, че тяхната истина е единствената и абсолютната.