През погледа на главния редактор: Крачка напред – две назад, крачка назад – две напред

Живка Кехайова

Крачка напред – две назад, крачка назад – две напред

Общо взето това е смисълът на политичският „танц“ – защото политиката е изкуство на възможното (възможното най-често не харесва на никого от танцуващите). Крачка назад явно е единственият шанс за придвижване напред. И това „спортните“ фенове на политически сили, трябва да го вдянат.

Днес у нас го направиха ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС: те внесоха писмени решения за изтеглянето на предложенията и на двете коалиции относно деругацията на „Лукойл“. В деловодството ще бъде внесен общ законопроект на двете формации. „От 1 януари ще отпаднат квотите за износ на руски петрол, а от 1 март окончателно ще отпадне дерогацията“ – ще е окончателният вариант.

Надявам се и американските политици да си спомнят този принцип, защото щом нашите взеха да го проумяват, би трябвало в нормална демокрация той да действа. Ако не действа и нито демократите, нито републиканците отстъпват крачка назад, колкото и ужасяващо тежка да е съдбата на Украйна и Израел при липса на финансиране на войните, то най-тежка ще е съдбата на САЩ – пълно сгромолясване от световната сцена. Защото е прав сенаторът-демократ Марк Уорнър, който поставя най-важния въпрос в интервю за Би Би Си: „Ако не помогнем на Украйна, кой вече ще ни повярва?“.

След Грузия, Крим, Сирия, Афганистан, …, изложат ли се и с Украйна – никой. Всъщност вече, дори съюзниците в НАТО започват да се съмняват и то сериозно, че участват в някаква система за сигурност и че при нужда наистина ще се задейства член 5 – коментарите за това съмнение в последните седмици се чуват от все повече анализатори.

С други думи или в американския сенат са се събрали лумпени, мразещи САЩ, или ще се направи преди Коледа крачката назад, която ще доведе до две напред в Украйна и Израел.