Живка Кехайова
„Леви цели с десни инструменти“ дано не е „Лява ръка в десен джоб“. Кой ще си изпати от появата им? Дано не е „Лява ръка в десен джоб“.
Най-напред, леви цели винаги се постигат с десни инструменти, но последователно. Десните инструменти натрупват ресурс, който след това може да се ползва за леви цели. Като как ще да станат и двете неща едновременно, предстои да видим. Но като се има предвид, че имахме ляв цар и че БСП въведе 10% данък – най-десният възможен инструмент, що пък не да не изобретим и следваща комбинация.
Кои са избирателите им?
Основните са гласувалите досега за БСП, Мая Манолова и ИТН. На практика това означава, че „Изправи се!“ отпадат от класацията, ИТН слизат здраво надолу, БСП и кариерата на Нинова се сриват. Няма да излязат и сметките на ДБ, които съвсем за кратко се порадваха на предречен от социолозите подем – не само няма да приберат разочарованите от ИТН, но и сами ще загубят цялата периферия, с която се сдобиха покрай нежелаещите да гласуват за Слави, но и ужасени от глупостта да гласуват за Мая, противници на ГЕРБ. Е, те сега ще има за кого да гласуват и това няма да е ДБ, която ще се свие малко над ръба – това е и естественият й електорат. Затова отсега протягат ръка за взаимна подкрепа към Петков и Василев, т.е. молят за закрила срещу медийно удобство за новити политици. Последното е най-ценното, което могат да им осигурят и вироятно ще има сделка.
Партиите-носители на проекта „Промяната продължава“ на Петков и Василев, най-вероятно ще са ВОЛТ – напуснали само преди 3 седмици Манолова, Бабикян и Хаджигенов, за да са готови за следващата задача, а също и партия МИР, които били водили по места разговорите със структури на БСП (виж 24 часа).
Президентът вече е прецакан – както писах още преди месец, че ще стане, най-малкото, защото играта лъсна преди президентските избори (всъщност още, когато Янев и Денков заявиха, че ще подкрепят проект на колегите си, а Янев не би и кихнал без Радев да му разреши, предвид обвързаностите между тях).
През погледа на главния редактор: Радев губи от проект на Кирил Петков и Асен Василев, дори проектът да е негов
БСП трябва да са пълни идиоти, за да се правят, че не са я забелязали, а те не са. Ако имат силица за ответен удар срещу Радев, ще го направят. Всъщност, ако още имат някакво себеуважение – ще трябва да го направят, защото иначе БСП ще се окаже ограбен и деструктуриран слугинаж на чужда политическа формация, след което я очаква само политическото бунище. Не, че Радев няма шанс да победи – има, но това ще е пирова победа и той от тук нататък ще е нищонезначещ президент, какъвто беше преди да му дадат шанс да оглави пуча срещу вече неудобния ГЕРБ.
Петков и Василев прецакват и засилилите се към 4-те % „Възраждане“. Те също разчитаха, че този път ще придърпат малко от разпада на „Изправи се!“ и ИТН, но ядец – вероятно ще се свият до твърдото си ядро от около 2-2,5%.
Честно казано, на мен описаната по-горе картина ми допада. Плявата се разчиства доста и остават сериозните играчи. Още от мутренските времена през 90-те знам, че в кризисна ситуация да се мъчиш да разговаряш с простите изпълнители, е чисто самоубийство. Задължително ти трябва диалог с босовете – освен, че те имат ясни интереси, все пак трябва да са и по-умни, след като са босове, а с умния можеш да се разбереш.
Да се надяваме БОСОВЕТЕ да смятат, че модерна държава би им донесла повече ресурси и да се споразумеят за придвижване напред. Това ще е добре за всички ни.
Ако питате дали смятам Петков и Василев за ангели небесни, слезли при нас да ни спасят – не, разбира се. Сипнаха твърде много лъжи (това с гражданството беше просто по-разбираемата за широките слоеве дреболия), за да са ангели и подготвиха недвусмислено почвата за много интересни ИНТЕРЕСИ. Което всъщност е съвсем нормално. Явно са и умни, след като не включиха Рашков в проекта си – човекът едва скри разочарованието си. Ще държат да се разграничат от прекалено компрометирани и компрометиращи персони. Важно е обаче дали ще са достатъчно умни. Това ще трябва да видим. Ако не са – ще плащаме до един – и феновете им, и противниците им.
За хиляден път го пиша – в политиката светци няма. Политиката е изкуство на възможното, не на желаното и мечтаното. В нея влизат хора, готови и подготвени да приемат и преглътнат съществени компромиси в името на постигането на ясните си цели, с надеждата, че може да направят и добро. Затова не всеки става за политик. Нещо повече – обикновено светците са най-лошите политици, защото не успяват нищо да създадат, а някои са ставали и най-жестоките фанатизирани диктатори в разочарованието си.
Да си пожелаем „Леви цели с десни инструменти“ да не е „Лява ръка в десен джоб“.
