През погледа на главния редактор: Логично е да има правителство, но за малко

Живка Кехайова

Логично е да има правителство, но за малко

Проектът на ИТН днес ще е при президента и ще бъде внесен за гласуване в НС, а гласуването ще е в сряда. Една от трите разкрити досега „бомби“ без закъснител, бе „обезвредена“ – адв. Момчил Иванов, нарекъл „соросоидни платени политици“ и „майкопродавци“ определени политици (ДБ го прие като обида към тях) оттегли кандидатурата си. Въпросът е с кого ще бъде заменен за тези няколко часа до 17 и дали няма да е с още по-мощна „бомба“.

Другите две – предложения за вътрешен министър адв. Петър Илиев, за чието евентуално плагиатство в докторантурата му СУ „Климент Охридски“ започва проверка (дори без да става дума за розовата част от изнесеното за него по неофициални свидетелства) и предложената за екоминистър Силвия Бакърджиева, свързана с осъждан за кражба, са още официално в списъка. Могат да бъдат сменени до сряда и след представянето при президента, ако ИТН реши. Въпросът е, дали „бомбите“ до сряда няма да се увеличат и къде ще търси ИТН министри за часове.

Не знам дали е вярно, но анализатори твърдят, че ИТН трудно открива читави кадри в момента дори за парламентарни секретари, камо ли за министри. Както и друг път съм казвала, кадровият проблем е навсякъде, в политиката обаче е видим от всички, а когато на практика нямаш „отгледани“ собствени кадри, работата хич не е лесна.

БСП най-вероятно ще подкрепи каквото и да е правителство на ИТН. Не заради любопитното твърдение, че тяхната лява програма се припокривала на 90% с твърде дясната на ИТН, което е абсурд, на който могат да повярват само пълни наивници, а защото ако не се пришие към ИТН и не влезе в управлението и сега, единственият въпрос, който ще поставя занапред ще е за броя на пенсионерските клубове. А за да се влезе в управлението не са нужни министри, нужни са ресори с техни кадри, осигуряващи политическото и икономическото й влияние. Както стана ясно ИТН и без друго си няма кадри.

ДБ и „Изправи се! Ние идваме.“ – може да не гласуват, ако смятат, че имат шанс на следващи избори да се докопат сами до властта, ако убедят гласоподавателите, че те носят желаната промяна. Все пак едва ли са толкова глупави и оптимистично настроени сериозно да вярват в това. Истината е, че колкото и да е разсеян и късопаметен българският гласоподавател, със сигурност знае кой кой е от тях и за какво се бори, да не говорим някой  да ги смята за някаква добра промяна. Много от гласувалите за тях просто бяха против ГЕРБ, а не искаха да гласуват за „чалгаря“, но пък ако има реален шанс групировките зад въпросните партии да заменят тези зад ГЕРБ, със сигурност няма да са щастливи. Да не говорим пък как българите масово застават зад ултра либералните възгледи на ДБ.

Така че вероятно ще гласуват правителството и ще го бламират малко по-късно. Примерно след президентските избори. Освен, ако не са сигурни, че ДПС ще гласуват правителствто на ИТН, или пък ще излязат от зала, за да се окаже, че са нужни по-малко гласове „за“ и тези на БСП, ИТН плюс неколцина я от ГЕРБ, я от „Ние идваме“ със „самостоятелно“ мнение, ще са достатъчни. Вторият вариант отърва повече на Мая и Христо Иванов – хем няма да са гласували слабо и временно правителство и няма да му берат негативите, хем ще има такова и ще им даде малко време или да се вклинят във властта чрез плаващите мнозинства, или да се реорганизират, ако могат. Не съм сигурна обаче дали ДПС ще им направи такъв подарък и срещу какво.

ГЕРБ твърдят, че няма да гласуват „за“ правителството на ИТН. Защо, не ми е ясно. Това би бил много сериозен политически ход – президентското правителство си отива, предстоят президентски избори, започва да се вижда нов епидемичен пик, планът за развитие още не е внесен и съответно пари не се виждат, издигнатият от ИТН за финансов министър иска да бламира влизането ни в еврозоната и то при положение, че бизнесът вече се е подготвил и пренастроил за влизането… – абе само могат да стоят и сеир да гледат. Проблемът им е, че антиполитическият момент при тях е много силен – егото на вожда.

С други думи – няма какво толкова да се вълнуваме за сряда – ако има правителство, ще е за малко и пак избори. Ако няма – пак избори, малко по-скоро. Трябва да се вълнуваме за това, че така и не се задава нищо истински ново и смислено. Както и да ги връткаме с гласовете си тези 6 партии, все те ще влизат в обозримо бъдеще. Това е истинският проблем.