През погледа на главния редактор: Може би трябва да чуем поетите

Живка Кехайова

Може би трябва да чуем поетите – те обикновено мислят неординарно и грешат по-рядко от останалите:

Стефан Цанев пред 24 часа: „Правителството на Димитър Попов е единственото правителство в нашата демократична история, което не бе обвинено в корупция.
Тайната е проста: седесарите дебнеха комунистите да не крадат, комунистите дебнеха седесарите, всички останали дебнеха и едните, и другите и т.н.
Изводът е много полезен: трябва да се съставят коалиционни правителства, но не от партии съмишленици, от партии с близки интереси – тогава те дружно крадат, прикривайки се една друга, на което сме тъжни свидетели. Трябва да се съставят коалиции от партии съпернички, от враждуващи партии, от партии с противоположни интереси – тогава те взаимно ще се дебнат и ще се контролират.
И дай боже – може да се роди в главите им желанието да се състезават с добри идеи за благото на отечеството„.

Ясно е, че никоя от българските партии – нито стара, нито нова, ще се съгласи доброволно на подобно нещо. Особено като предстои усвояване на едни минимум 27 млрд. евро. Следователно негово величество избирателят трябва да ги принуди още в следващото НС да гласуват закон, ако искат да останат в политиката – правителство да се прави задължително от първите две, или ако не им стига мнозинството – от първите три. Така се решава проблемът с възможната липса на правителство и избори безкрай, както и възможната окупация на властта от неизбрани, служебни правителства в N броя пролуки, които като неизбрани не носят никаква отговорност, затова пък могат да си правят каквото си искат.

А най-добре заедно с тази промяна, осигуряваща вътрешен контрол в самата изпълнителна власт, да бъде въведена и още една – НС да не се разпуска, а да работи до избирането на следващото, за да не остава държавата без шанс за законодателни действия и актуализация на Бюджет в екстремни, или важни ситуации.

Прагматично е и не е в полза на нито една партия, т.е. много вероятно – е в полза на държавата, особено при консенсус за основните жалони по пътя. Никой никога няма да има пълната власт, а отговорност ще са длъжни да поемат винаги най-големите политически играчи.