През погледа на главния редактор: Мъчно ми е за времето, в което се ядосвах и пишех, че вървим твърде бавно и препъвайки се

Живка Кехайова

Мъчно ми е за времето, в което се ядосвах и пишех, че вървим твърде бавно и препъвайки се, към нормалния свят

Тогава можех да кажа поне, че посоката е вярна. Днес не съм сигурна, че е останало много от нормалния свят. На всичкото отгоре ние от години не само не вървим към него, но и забихме „през просото“, както казва Радичков, в обратна посока.

Преди имахме остаряла, слабо ефективна и изоставаща от новите процеси политическа система с несъвършени, а в някои случаи – направо погрешни икономически и политически механизми. Сега нямаме политическа система, а всякакъв вид механизми са строшени.

Има такъв бизнес, особено в по-развитите държави – агресивни бизнес групи, се насочват към определени бизнеси с проблеми, които обаче още функционират. Правят нужното да ги фалират и продават на части раздробеното от тях. Но пък въпросните бизнес групи поне стабилизират раздробените части, за да им вземат цена.

У нас очевидно действа от няколко години подобна група, но обектът й на интерес е направо държавата. Успя – виждаме го, разпарчатоса я и успешно ще я доведе и до фалит. Проблемът е, че както в доста случаи в историята ни (нито на поробители сме случвали, нито пък на освободители) и в случая не случихме на група. Очевидно е запозната само с първата част от „бизнес“ задачката, но не и с втората – поне частите да стабилизира, преди да ги продаде. Вероятно защото „купувачът“ е заръчал всичко за скраб.

И не, не мисля, че групата е от действащи в момента политици – те са само слугинаж на „групата“, още повече, че всъщност политици в истинския смисъл на думата, нямаме.