През погледа на главния редактор: Наопаки: партиите у нас не правят предизборна кампания, а следизборна

Живка Кехайова

Наопаки: партиите у нас не правят предизборна кампания, а следизборна

Да. Биката не е предизборна, а следизборна и това е драмата, изправила страната пред хаоса на вече 7, а вероятно и 8-ми избори. Даже вече не говоря за идеи и битка чрез тях, а за чисто безхаберие и политическа безотговорност.  Всяка от влезлите в парламента партии се почувства задължена да изтрещи на показ най-шантавите си идеи – нещо по-уместно предизборно, за да дръпне още някой не особено уравновесен избирател, но неуместно, когато на дневен ред вече е работа по съставяне на правителство.

ГЕРБ-СДС тръгнаха с намека Борисов – премиер като максимална миза, от която да отстъпват в преговорите. Защото със сигурност Борисов не би станал премиер днес. Доказал е, че има перфектни инстинкти. Но пък с такава заявка самите разговори трудно биха тръгнали. Иначе са прави, че премиерът трябва да е политическа личност, за да имаме най-сетне такъв, който носи ясна отговорност. Но е също така ясно, че Борисов трябва да даде път на доста по-млади и различни от него хора, ако иска бъдеще за партията си, не просто да натрие носа на някого си.

ПП-ДБ, както им е навик още от провала на правителството на Денков, скокнаха с декларация като условие за неясно какво, но пък важно такова. Всъщност важно за оцеляването им като коалиция, което няма да е възможно, предвид крайно различните възгледи на съставляващите партии, ако нямат някакъв общ враг. Колкото по-ужасен, по-добре – за да държи тях заедно, не за да хвърля мост към някого. Така и не стана ясно, ако ще изолираме всички ужасни процеси, водени от ужасни хора, защо декларацията не включва освен Пеевски, също Доган и „Възраждане“ поне. Като ще е, да е! Защото пък чисто законово подобна декларация е пълен абсурд. Не е ли малко прекалено, хора, на които законодателната база им е приоритет, системно да си позволяват да газят закона? А и да обявиш Пеевски за медуза-горгона, а Доган за другарче, не е просто нелогично, а създава мътно подозрение за зависимости.

МЕЧ пък направо предложиха анти ДПС и анти ГЕРБ фронт (не стана ясно кое ДПС, вероятно и двете, което е много по-логично). Ще ми е интересно да видя едно такова мнозинство-ПП-ДБ, МЕЧ, ИТН, БСП и „Възраждане“ в единодействие. Стряскащо е, но не и опасно, защото просто не може да просъществува повече от броени дни като мнозинство, нито пък като управление, предвид картата на резултатите от последните избори. Но пък МЕЧ може да си го позволи, защото от тях нищо не се иска и нищо не зависи – следизборната им кампания най-много да се прелее в предизборна, в чиято мрежа да уловят още някой балък.

БСП са най-добре, дори и сега, защото си имат перфектното скривалище. Веднага след като си казаха, че нямат против да участват в управление, при това без даже да конкретизират в чие, стига програмата им (не по-различна от тази на повечето други) да се вземела предвид, за всеки случай се скриха в „скривалището“ – конгресът им, който трябвало да каже… Не че някога е казвал нещо конгресът им, различно от казаното от най-силният при тях в момента. Но пък тихо могат да се скатаят в криза и да надникнат от там като усетят накъде духа вятъра.

ИТН и те са добре – чакат как и накъде ще им свирна президента – лесно!

ДПС на Пеевски в позицията на лидера си, се заяви като защитник на конституцията и правовия ред, непозволяващи изолация и сагрегация, отнемане на права на хора, особено на големи групи хора (около 300 000). Нямаше да може да го направи, ако не му бяха дали коз с „кордона“. Ако атаките срущу него са все така политически тъпи и му позволяват да ги използва, не само няма да му попречат, но и наистина на определен етап ще изперат имиджа му. Ако някой реално иска да спре Пеевски, със сигурност трябва да е по-умен от него.

Доган пък така се е впил като кърлеж в ПП-ДБ те да водят битката му с Пеевски, че ще дръпне и тях в блатото, ако поне „Да България“ и ДСБ не се усетят навреме. Само седи и сочи „неверника“ с надежда някой друг да му отсече главата, защото той вече не може, а господарите от руснята не само не плащат на заслабналите, ами и ги прочистват – а той никога не е бил незначителен като Волен Сидеров, че да оцелее след като партия, обект на сериозни и дългогодишни инвестиции, както твърдят запознати, изчезне. Иначе пък щял да подкрепи правителство ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Пеевски и той щял да ги подкрепи.

А подкрепа не можеш да откажеш и „ко прайм“? За кордона говоря – явно и двамката ще го прескачат.

Що се отнася до купения вот – има само един начин да изчезне и той е като се обезсмисли. Защото наистина всички до една партии купуват, но някои остават с доста по-малко от други, или поради по-бедни спонсори, или поради не добре изградени структури и системи. Аз съм определено за това да се обявяват доказаните случаи на покупка от коя политическа сила са направени, само не знам как това може да стане неизбирателно. А и да има критерий какво точно е „купен вот“, защото примерно и обещание от нещастния сега Ивелин акционерите му в Исторически парк да получат по някой дивидент най-после, или пък някой да получи правото да си вземе парите за сметка на друг балама, също е покупка. Още по-сложно е с корпоративния вот, защото моите наблюдения и неформални разговори показват, че особено бизнесът и високата администрация, инвестират винаги на поне 2 места:)

Това с ликвидирането на купения и корпоративния вот е същото като нулевата корупция – звучи добре, но всички знаят, че е невъзможно, а и нито един всъщност не го иска, просто иска само той да се ползва. Чакам политическа сила да посочи реални стъпки към обезсмислянето им и непременно ще гласувам за нея.

В заключение – трябва да има правителство и то правителство на най-сериозните политически сили. Ако не се сформира читаво правителство с ясна отговорност в този толкова важен момент, значи въобще нямаме политически сили, а се залъгваме с някакви инфантилни клубчета по интереси с ниво на мислене на тригодишен, поставящ условие: „Ще си ми приятел, но само, ако не си играеш с онзи, а само с мен“ – без да предлага по-интересна игра, или пък: „Ще си играя с теб, но ако играчката само аз я държа“. Стига тъпотии!