През погледа на главния редактор: Насилникът

Живка Кехайова

Насилникът – някои отличителни черти, според психологията. Откриете ли една – се замислете. При две – бягайте!

Едва в последно време като общество се замисляме какво е насилие и кои са отличителните черти на насилника. И това е добре, защото замислянето води до действие – най-вече до противодействие в случая. А това е важно в общество на ниво доскоро да приема, че жертвата, сама си го е изпросила. Елементарите и насилниците, и сега така го твърдят, но е време лично, законово и всякак, да им бъде даден отпор.

Насилието е емоционален, поведенчески и когнитивен модел, чрез който се наранява друго човешко същество (или животно) и се получава или поддържа определен контрол върху него. Колкото по-несправящ се и неуверен е един човек, толкова по-тревожен е. Колкото по-тревожен е, толкова по-агресивен може да стане, предупреждават психолозите. Насилникът може да бъде както мъж, така и жена.

Насилниците често имат агресивни и манипулативни черти, както и ниска толерантност към фрустрацията. Основните видове са два. При първият пулсът им намалява, докато спорят. Те се характеризират с това, че са антисоциални, агресивни и садистични. Насилието, което те причиняват на отсрещния, е планирано. Освен това не поражда у тях никакво чувство на вина или разкаяние. При този тип последствията за жертвата  – психически и физически, са най-жестоки.
При втория вид насилниците имат повишен сърдечен ритъм по време на спорове. Те се характеризират като пасивно-агресивни, с хронични проблеми с гнева и несигурен стил на привързаност. Техният психопатологичен профил показва избягващ и граничен модел на личността. Злоупотребата, която упражняват, не е планирана, а импулсивна. Това отразява сериозни проблеми с контрола на импулсите и изразяването на емоции. Често се проявява при хора, които са имали дезорганизиран тип привързаност в семейството – няма близост, грижите са спорадични – това води до трудно създаване на близост от този човек в по-напреднала възраст. Чувства се нестабилен, неспокоен, неразбран по причини, които дори не са логични.

При психичното насилие смисълът за насилника е същият – контрол. Спецификата е, че психичното насилие може да продължи цял живот без физическа проява, ако жертвата е достатъчно смачкана, „счупена“ и поддаваща се на контрол. Физическа проява на насилие може да се появи само, ако на даден етап се окаже, че жертвата е намерила сили да се съпротивлява и прави опит да се измъкне от контрола.

Психично насилие се прилага от насилника, за да бъде напълно дебалансирана жертвата до степен да вземе да се съмнява в преценката си, в чувствата си, във възприятията си и дори спомените си. Жертвата става свръхсензитивна, невротична и започва сама да изпуска контрола, като така става напълно подвластна на насилника, с подкохана представа за реалността. Възможно е да поставя под съмнение преценките си и менталното си здраве като цяло.

Методи:

Лъжа: системни, обикновено сполучливо прикрити лъжи за всичко важно. Ако насилникът бъде хванат в лъжа, отговорът е:  „Измисляш си“, „Такова нещо никога не съм казвал/а“, „Това не се е случвало“, „Имаш фалшив спомен“, „Не си разбрал/а“ …

Дискредитиране: Публично унижение – в началото в дреболии като скандал, или обида на публично място и пред приятели, пред среда на която жертвата държи. Насилникът също може да се преструва на загрижен за вас и да подшушва на приятелите и близките ви, че се притеснява за вас, че му изглеждатге емоционално нестабилни или направо луди. За съжаление, тази тактика може да бъде изключително ефективна и много хора се съгласяват с насилника, без да знаят цялата история. Или пък обратно – с безкрайна „загриженост“ да обяснява на жертвата, че другите хора смятат, че нещо не й е наред.

Разсейване: При директен въпрос, емоционалният насилник отклонява темата, вместо да отговори. Така дерайлира мисловния влак на жертвата и ще поставя под въпрос нуждата й от повдигане на определена тема, която е уж излишна.

Омаловажаване на чувства и мисли: „Успокой се“, „Реагираш прекалено“, „Нищо не е станало“, „Защо си толкова чувствителен/чувствителна“. Когато си имате работа с някой, който никога не зачита вашите чувства, мисли и убеждения, може да започнете самите вие да се съмнявате в тях. Освен това, никога няма да се почувствате валидирани и разбрани, което е мъчително състояние.

Прехвърляне на вина: Някои от насилниците владеят до съвършенство това и дори, когато се опитате да им обясните как тяхното поведение ви кара да се чувствате, те ще извъртят нещата така, че накрая ще се чувствате най-големия егоист на света, който не спира да наранява околните. Насилникът ще твърди, че АКО ВИЕ се държите по различен начин, те няма да ви третират по начина, по който го правят.

Използване на състрадателни думи като оръжия: „Никога не бих те наранил нарочно“, „Ти си всичко за мен и заради това искам да си добре“ и т.н. Особено когато следват разрушително поведение, което ви кара да се чувствате психически смазани перманентно, целта на тези думи е временно да се намали напрежението, ако насилникът е усетил, че жертвата почва да се измъква, докато той си стъпи на краката и започне отново подриването на личността.

Подбрала съм от различни източници с мнения на психолози, написаното, като съм го направила максимално кратко, за да се побере в коментар. Можете сами да намерите подробните версии и авторите като напишете в Google: „Насилникът – отличителни черти“.