През погледа на главния редактор: На кого пречи Хелоуин?

Живка Кехайова

На кого пречи Хелоуин?

Всяка година по това време се чудя. После се чудя за „Свети Валентин“, но за него – през февруари.

Та на кого му пречи келтски празник – обозначаващ келтската нова година(Сауин), на който младите, а и не само те, гонят злото, за да започне следващата с добро? И кое му е лошото младите хора и най-вече децата с веселие и интерес да израстват с мисълта, че могат да гонят злото и трябва да го правят. Да го гонели като кукери – супер! Прекрасни са кукерите и е редно децата ни да знаят за тази традиция и да я носят през времето. Както е ясно обаче, злото не идва веднъж и според мен можем да го гоним с най-различни способи, по най-различни начини и чрез най-различни традиции където и когато можем. Още повече, че между Хелоуин и кукерството няма грам разлика като идея и реализация – само маските са различни.

Защото ако ми се пишеше повече, щях да седна да обясня колко от т.н. ни български празници са наистина български и кои сме си краднали я от комшии, я от завоеватели, я сме си измислили – някои наистина тъпи, съвсем скоро.

Тези пък, които имат нещо общо с православието са толкова малко – за традициите, които празнуваме говоря, че направо не е истина. Всъщност и католицизмът се опитал да запре Хелоуин, та затова сложил „Вси светии“ на следващия ден – 1 ноември ( През 853 г. от Боговъплъщението, от Рождество Христово папа Григорий IV), но хората по цял свят явно, си имат нуждата от магията, усмивките и театъра, а не само от песнопения и молитви.

Я да ми обясни някой какво общо с православието има тричането на кучета и какво човешко изобщо има във въпросната „традиция“?

Че и кукерството – прекрасен, древен, езически ритуал. Или гоненето на змии с огньове, прескачане на огън за здраве, нестинарството, сурвакарството и т.н. Нито една от въпросните религии няма общо с православието, нито пък с която и да е форма на християнството. Имат общо с изживяването на празник, с жаждата за начало и датират от отдалечени предхристиянски времена.

Само „тричането“ е по-скоро сатанизъм някакъв, или по-скоро чист садизъм, както и отминалата за щастие „традициия“ по нашите земи (в някои райони), младоженецът да убие котка пред бъдещата си съпруга като отиде да я взема, за да докаже, че е мъж и да се знае кой командва.

Толкова етноси, народи и обичаи са се омешали по нашите земи, че едва ли някой може да каже кои ритуали откъде са и как са се комбинирали с времето. Така е по цял свят, с изключение на най-затворените общества, доколкото има такива още.

Светът е малък днес. И празниците са малко в този забързан и напрегнат малък свят. Всеки, който намери повод и време за усмивка – нека ги изживее! Без значение къде ги е намерил, стига да са с добра мисъл.

И не забравяйте да гоните злото – не само по време на празници! Всеки ден е добър за гонене на злото. Лошото е, че са малцина онези, които го разпознават. Повечето в безсилието си, се захващат с безобидни усмихнати, но не дотам познати традиции, защото е по-лесно и могат най-лесно да изиграят нещо като патриотизъм.

По този повод нека си припомним думите на Свети Франциск: „Единственото нещо, което можеш да постигнеш лесно и без усилие, е провала“.

Оставете празнуващите да празнуват и да се захващаме за работа (включително политиците), защото вече доста време постигаме в глупостта и ежбите си основно най-лесното – провал след провал.