През погледа на главния редактор: Некоалицията се разбра за Бюджет 2023

Живка Кехайова

Некоалицията се разбра за Бюджет 2023 днес и това е добра новина

Явно добрите новини се произвеждат много трудно и с много проблеми от некоалиционните партньори ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, както сами се наричат. Доста стресиращо беше вчера, когато Асен Василев се отказа от собствения си бюджет след измененията му в Бюджетна комисия (популистки, както можеше да се предположи). Народните представители пък му обясниха, че мерките, които е предложил за увеличаване на събираемостта ще имат само един ефект – да се увеличи административната тежест и бумащината, но не и парите.

Денков се скара тази сутрин на депутатите, но те вече така, или иначе бяха решили да седната отново заедно и да намерят решение. Обявиха, че е намерено такова, Бюджет ще има и той ще е в нужната рамка от 3%.

Освен всичко друго, това означава, че и общините след толкова време суша, най-после ще могат да имат бюджет и да разпределят съобразно реалните условия и промени, приходите си, а не да спазват някакъв отдавна неактуален, предвид силната обществена и икономическа динамика, бюджет.

За мен добрата новина е, че независимо с колко караници, недоразумения, нападки, глупави решения…, некоалицията успява да поправя грешки и да работи заедно, засега в правилната за България посока.

Откъде знаем, че е правилна ли? Ами, например от това, че Радев при откриването на форума „Автомобилната индустрия среща властта“ в София Тех Парк избухна и заяви, че посягането върху служебните правителства е: „Открита заявка за превземане на служебната власт“. Нещо повече, обвини правителството на Кирил Петков не в друго, а в: Стояха зад руски посредници, смазващи цени на горивата, а служебните правителства оправиха това. Накара дори „Лукойл“ да се регистрира в България“. С други думи Радев се опита да обясни, че той хич, ама хич не стои зад руски интереси, а този завой е показателен.

Разбира се, отправи послание и към електората на „Възраждане“ и оределия такъв на БСП, лъжейки за промяната на националния празник: „24 май е прекрасен празник, но това което предлагат е недопустимо разделение – да избираме „за“ и „против“ езика ни, писмеността ни и свободата ни“. По думите му излиза, че 3 март направо ще бъде заличен от календара, което е смешно и невярно, но пък ще хване декиш сред всички първосигнални, които видяхме, че не могат да правят разлика между официален и национален празник, който трябва да бъде обединяващ  и приобщаващ цялата нация (включително различните етноси в нея като турския, например – задавали ли сте си въпроса как се чувстват, да речем, малките ученици от турски произход на 3 март, когато пишман официални лица плюят по турците и ги обвиняват в жестокост, без да става ясно, че се говори за Османската империя).

И как после другите деца в училище гледат на тях?