През погледа на главния редактор: Не само политически и социално, но и научно потвърдено: Няма нищо по-опасно от глупака

Живка Кехайова

Не само политически и социално, но и научно потвърдено: Няма нищо по-опасно от глупака

Вместо коментар, или анализ, днес ще ви запозная с изследванията на проф. Карло Мария Чипола върху глупостта. Изводът му е, че глупакът е много по-опасен от бандита, нищо, че и той самият губи от глупостта си – просто от глупостта губят всички. А изследването му показва, че процентът глупаци е приблизително еднакъв сред бедни и богати, сред образовани и необразовани, сред елит и диваци. Същият е процентът глупаци дори сред нобеловите лауреати, защото глупостта не се влияе от образование, социално положение, информираност и т.н. А най-неприятната новина е, че умните винаги подценяват броя глупаци, с които си имат работа и на които позволяват да им навредят.

Глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да предполагаме. Това е един от основните изводи на известния италиански историк и икономист Карло Мария Чипола. Дълги години той изследва напълно сериозно природата на глупостта и накрая формулира пет универсални закона, валидни за всяко общество. Препоръчваме ви да се запознаете с труда на Чипола с профилактична цел и общообразователна цел.

Ето и 5-те закона, изведени от проф. Чипола:

Първи закон: Човек винаги недооценява количеството идиоти, които го заобикалят

Втори закон: Вероятността човек да е глупав не зависи от останалите му качества

“Дългогодишният ми опит и наблюдения ме убедиха, че хората не са еднакви – едни са глупави, други не. И това е природно заложено, не е обусловено от културни фактори. Човек е глупак така, както е риж или има нулева кръвна група. Такъв са ражда, по волята на Провидението, ако щете. Образованието няма нищо общо с вероятността за наличие на определено количество глупаци в обществото. Това потвърдиха многочислените ми експерименти в университети с доброволци, разделени в пет групи: студенти, офис служители, обслужващ персонал, сътрудници в администрацията и преподаватели. Когато анализирах групата на нискоквалифицираните, броят на глупаците в нея се оказа по-висок от очакванията ми (което доказва Първия закон на глупостта). Отдадох го на социални фактори: бедност, сегрегация, необразованост. Но нагоре по социалната стълбица, установих същото съотношение сред „белите якички” и студентите. Още по-впечатляващо бе да видя това число и в професорските среди – независимо дали тествах теорията си в малък провинциален колеж или голям и престижен университет. Бях толкова поразен, че реших да подложа на експеримент и социалния елит на света – Нобеловите лауреати. Резултатите потвърдиха суперсилите на природата: същото количество лауреати се оказаха глупаци“ – пише Чиполи.

„Изводите от него са плашещи: независимо дали ще се озовете във висшето общество, или ще решите да прекарате няколко години от живота си сред аборигенско племе, винаги ще ви се налага да се сблъсквате с такова количество идиоти, което винаги ще надхвърля вашите очаквания”, казва проф. Чипола.

Трети закон: Глупакът – това е човек, чиито действия водят до щети и загуби за друг човек или дори група от хора, като при това не носят полза за самия него и дори често се обръщат срещу самия него.

Не е трудно да си представим мащаба на пораженията, които са в състояние да нанесат глупаците, попадайки в управленски органи и облечени в политически и социални пълномощия. Струва си обаче да уточним отделно какво именно прави глупака опасен. Глупавите хора са опасни на първо място, защото разумните трудно могат да допуснат и да схванат логиката на неразумното поведение. Умният човек е способен да разбере логиката на бандита, тъй като тя е рационална – той винаги иска да получи повече блага, но не е достатъчно умен да ги спечели. В този смисъл бандитът е предсказуем, можеш да си изградиш защита срещу него. Да се прогнозират действията на глупеца обаче е невъзможно. Той вреди без причини, без цел, без план, на най-неочакваното място, в най-неподходящото време и дори без желание да го прави. Умният човек не притежава способността да предусети кога идиотът ще нанесе своя удар. Затова и атаката на глупака обикновено е изненадваща. И дори, когато стане очевидна е трудно да се защитиш, тъй като тя няма рационална структура. Това е случаят, за който Шилер казва. „Пред глупостта и боговете са безсилни” – предупреждава ученият.

Четвърти закон: Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на групаците

В частност не-глупаците постоянно забравят, че да си имаш работа с глупаци по всяко време, на всяко място и при всякакви обстоятелства означава да направиш грешка, която ще ти струва скъпо в бъдеще. Според проф. Чиполи любопитното е, че не само умните, но и бандитите подценяват глупаците и това води до крах.

„Разпространен стереотип е, че глупакът вреди само на себе си. Не. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не се съюзявайте с глупаци, въобразявайки си, че можете да ги изпозвате за собствена изгода. Ако постъпвате така, очевидно е, че не разбирате природата на глупостта. Така сами предоставяте на глупака поле да се развихри и да сътвори непоправими поразии“.

Пети закон: Глупакът е най-опасният тип личност

Следствие: „Глупакът е по-опасен от бандита. Резултатът от действието на бандита е преминаване на благата от един към друг. На обществото като цяло от това не му става нито по-топло, нито по-студено. Ако в него преобладават бандити, то тихо си загнива, но нищо катастрофално не произтича. И всяка система би се свеждала до трансфер на богатсвото към тези, които предприемат действия в тази посока. Ако хипотетично допуснем, че в едно общество всички са бандити, то системата би се наслаждавала на стабилност. Това лесно се онагледява с всяка страна, в която властта е корумпирана, а гражданите й постоянно заобикалят закона.

Когато на сцената обаче излязат глупаците, картината изцяло се променя. Те нанасят щети без да извличат ползи. Благата биват унищожавани, обществото обеднява.

В регресиращите страни глупаците са също толкова на брой, колкото и в прогресиращите, но във върхушката се наблюдава дялов ръст на глупаците, а сред останалото население – на наивните простаци. Такава промяна на съотношението неизбежно ускорява деструктивните последствия от действията на глупаците и цялата страна отива по дяволите“.

Преводът на законите на проф. Чиполи съм взела от ikarpress.com