През погледа на главния редактор: „Ние сме това, което мислим“

Живка Кехайова

„Ние сме това, което мислим“ и още по-лошо: „Ние виждаме това, което мислим“.

Това са мъдрости, пропили всички култури, религии, философии от древността до днес, но останали непопулярни, защото поставят отговорността върху нас – за взаимоотношенията ни, за света, в който живеем, за хармонията, или дисхармонията, които чувстваме в нас. Тези формулировки използват десетки мислители. В случая съм ги взела от Брайън Трейси – автор на над 80 книги за самопознание, формиране на успешни личности.

Ето и още няколко, които може пък ще накарат някого да се замисли за основите на възприятията и реакциите си, а това би дало шанс за промяна – на отношения, на личната реалност, на реалността изобщо:

„Това, което виждаме в другите, е свещена информация за онова, което сме ние самите“.

„Конфликтите ни са плод на собственото съзнание – собствените страхове и комплекси. Изглеждат ни отвън, само защото егото проектира мислите в посока отвътре навън. Затова приемаме, че врагът не е в нас. Зареждаме егото с допълнително гориво и се готвим за бой… Започваме да търсим в другия доказателства в потвърждение на мислите ни-страхове“.

„Всичко, което идва от сетивата ни, егото го филтрира през необятния склад от спомени и преживявания. После проектираме върху другите това, което излиза от филтъра на егото ни. Възприятията ни са изкривени, при това егото създава илюзията, че проблемът е извън нас – в другия“.

„Гневните, нелюбящи мисли проектират гневен нелюбящ свят“ – и ние сами превръщаме себе си в затворници.

“ Когато сме разстроени, но се запитаме кога, къде и с кого сме се чувствали по този начин, имаме шанс да прекратим проекцията и да надзърнем в себе си“.

„Не другите хора и обстоятелства ни разстройват, а нашите собствени, изкривени от егото ни мисли за тях“.

„Връзките ни с другите хора търпят крах, ако изискваме да виждат и чувстват света като нас“ – вместо да приемаме и да се опитваме да ги разберем. В последна сметка това разрушава и нас. Колкото и сходни да са някои хора, те в същото време са безкрайно различни и точно в това е магията.

Всичко по-горе казано е доказано с десетилетни психологически изследвания от десетки психолози и психиатри. Да, всеки от нас има точно този механизъм. Затова в една и съща реалност някои живеят в хармоничен свят, а други – не.

Разбиращите механизма, могат да го използват, за да направят живота си по-добър, както и живота на околните. Други бавно, или бързо потъват в свят на разочарование и омраза. Онези, които натоварват егото си за битка неконтролируемо, се превръщат в насилници – те вече се нуждаят от специализирана помощ, за да не причинят на себе си и околните тежки поражения.

Питам се какъв процент от обществото ни се нуждае от специализирана помощ?

 

 

 


image0 (9K)