През погледа на главния редактор: Никакъв национален празник – да изчакаме!

Живка Кехайова

Никакъв национален празник – да изчакаме!

На един не му харесва 24 май. Други се колебаят дори за безспорните 6 септември и 22 септември – Съединението и Независимостта. За 3 март даже няма да говоря – даже в главите на привържениците му е пълна каша. Едни по някакъв начин го свързват с боевете на Шипка – вероятно мозъкът и невежеството им могат да правят само къса връзка: празнува се на Шипка, значи за Шипка става дума. Други говорят за появата на България на картата – ако искат да празнуват появата на България на картата на света, значи искат да честват Берлинския договор, щото в Сан Стефано и на майтап не е спомената. Трети говорят за появата на третата българска държава, но всъщност се появява васалното на Турция княжество и Източна Румелия, управлявана пряко от наместник – пак повтарям, това се случва след Берлинския договор. Независима българска държава имаме едва от 22 септември 1908 година. И то за малко…

След това пак става зависима и то толкова зависима, колкото не е била.

Затова предлагам да си празнуваме всички празници като официални, а за националния да поизчакаме и да го обявим, когато напълно се отърсим от руската икономическа, съответно политическа зависимост и съсипващите България проксита на тази зависимост. Тогава наистина ще имаме стойностен национален празник.

Знам, че веднага ще скокнат американофобите и ги разбирам – и аз никак не си падам по американската политика и зависимости, защото като всички имперски такива, са непочтени (дори по отношение на Украйна не са почтени до край, както би трябвало).  Може пък като се отървем от едната зависимост да се научим на малко по-голяма такава. Пък и не помня кой го беше казал, но е прав: „Ако нямаш вариант да си напълно независимим, а никой няма такъв, избери най-отдалечената опция, защото колкото по-близо до теб е онзи, от когото си зависим, толкова по-задушаваща и страшна е „прегръдката“. И това го знаем.