През погледа на главния редактор: Нинова работи за Радев, но Радев за БСП – не

Живка Кехайова

Нинова работи за Радев, но Радев за БСП – не. Идеалният слуга никога не става господар. Затова е идеален слуга.

Едва ли се чудите какъв е сценарият в момента – простичък е и видим. Нинова се опитва да извие ръцете на ИТН, ДБ и „Изправи се!…“, за да гласуват максимално бързо актуализацията на бюджета, така, както е предложена от правителството на Радев, без да има време другите партии да внесат корекции. Те се зъбят на Нинова, защото не могат да се озъбят на Радев – нали заявиха, че ще го подкрепят за втори мандат, с изключение на ДБ.

Не, Нинова няма да задържи мандата до 22 октомври, за да не може президентът да разпусне НС и изборите да са догодина. Това на него не му отърва. Вече сам вижда пробойните в „перфектния“ си кабинет и знае, че сегашните любимци на кой ли не, пролетта няма да са такива. До пролетта трябва да е реализиран по-сериозния му сценарий – негова собствена преторианска армия, т.е. политическа сила, воглаве с любимците, останали такива при достатъчно рано прекратен мандат. Каквото и правителство да бъде съставено след третите по ред избори, то ще трябва да се спъва в оставените подводни камъни на сегашното правителство чрез подредената от него актуализация (Точно затова служебни правителства не правят бюджет и актуализация в никоя нормална държава). Ще трябва да падне в удобен момент догодина, така че, какъвто и държавен Бюджет да направи то самото, ще е без значение.

Даденият на БСП трети мандат, вероятно ще е последното, което тази партия ще получи като някакъв намек за престиж в новата си история. Идеалният слуга никога не става господар. Затова е идеален слуга. Просто Радев не е президента на БСП, а само държи БСП на каишка.

ДБ видимо са обезпокоени и има защо – тъкмо им тръгна рейтинга нагоре и се оказа, че губят при всички положения, включително при повече гласове след ноември. Ако уж техните хора в служебния кабинет – за любимците говоря, са се сдушили с президента в дългосрочен план, ДБ отиват в сегашния си състав в историята. Ако пък изведнъж решат да заиграят с ДБ, сегашното ръководство на коалицията, начело с Христо Иванов и ген. Атанасов отиват в историята. Последното обаче означава цялостно прекрояване на схемите, „шити“ по тяхна мярка към мярката на новите, а това е трус за „инвеститорите“ и идеолозите.

Ако наистина е вярно, че Пендачанска е кандидатурата им за президент, дори да спечели – дай, Боже, или по-скоро Електорате – и това няма да е партийно спасение, а само точка за престиж.

Надеждата, че ще заиграят любимците съвсем отделна нова игра, вече е ясно, че е безпочвена. Въпросът е върху кого ще стъпят по пътя нагоре – иначе патерици (електорат), ще им дадат всички сегашни налични.

Всъщност исках да кажа днес, още сега, че Кирил Петков няма да е отговора на молитвите на българите. Съвсем скоро ще проличи абсолютно ясно. Както не беше царя, както не беше Бойко, както не беше Слави. Ще е отговор на едни други надежди, ако нещата минат безпроблемно, сложи им се краен срок и станат проект. И пак ще има страдащи тълпи: „Излъгаха ни!“.  Ами не е вярно. Даже не си правят сериозно труда да лъжат – вие искате да бъдете излъгани пак и пак.

И отново – в политиката няма ангели, има интереси. За развитието – по възможност благоприятно за максимален брой хора в държавата, значение имат системите, не физиономиите. Това, което електоратът трябва да изисква, са здраво и ясно изградени демократични системи, способни да действат в основните направления по един и същ начин, без значение от поредната физиономия. Всичко друго са илюзии, включително глупостите за прозрачност на преговори, политики и какво беше още…, което пробутват като лозунги всички пред избори. Последното го няма никъде по света.

Единственият смислен обществен натиск е в посока стриктни права и задължения за абсолютно всички, ясни и неотменни правила за работа на институциите, изискване на икономически ръст от всеки следващ, каквито и игри да е дошъл да играе той лично.

Сега основният въпрос – колко от вас биха приели да живеят при  стриктни права и задължения за абсолютно всички, ясни и неотменни правила за работа на институциите и здрава работа за икономически ръст? Ако са по-малко от 50% от българите, ще трябва да продължим да се надяваме на магия, пратеник-месия и други приказни образци и да живеем бедно, болно и озлобено.