Живка Кехайова
Нямаме ресурс да се мразим. Особено пък политически
На Балканите обичаме „Силно да любим и мразим“. Често едновременно. Това е проблем – от фундаментален на историята ни, до личните ни отношения. Естествено, е проблем и на политиката ни. И е време да се запрем.
А е време, защото нямаме ресурс да се мразим. Особено в политиката. България няма професионални политици. Не е имала шанса да изгради политически съсловия и политически родове. Колчем се е започвал процес по формиране на такива, сме ги унищожавали по един или друг начин.
След това дилетантите са „разказвали играта“ на държавата. Като сега. И пак отначало.
Не една партия, всичките ни партии на куп едва-едва могат да извадят хора за едно читаво правителство, зам.-министрите в него, експертите и висшата администрация. И няма да си внесем отвън. Да се върнат някакви успели другаде – не двама, десет да са – пак не стигат. Ще трябва да използваме политически грамотните, с добра експертиза в някаква област, умни и знаещи хора, с които разполагаме ТУК! Друг начин няма. Другият начин го гледаме вече два парламента – злоба, безсилие, нула управленски потенциал, нула умение да поемеш отговорност, нула експертиза – за водачите говоря. Но тяхната е ясна – те са такива, за да обслужат определени интереси. Със сигурност във всяка една от партиите – някъде повече, някъде по-малко, има полезни хора.
Със сигурност в следващия парламент пак ще насипем различни сили и силици. Поради по-горе казаното, това е нормално. Следователно избирателят като събирателен образq в последна сметкаq иска общ проект между насипните. И това е мъдро – общ проект означава общ контрол. Това е единственият разумен път за действие. Видовете политика в кризисна ситуация не са чак толкова много – може да се постигне сближаване. Нужен е целият оскъден ресурс от професионалисти, които имаме. Не от ангели, от професионалисти. И работа. И взаимен контрол! И съгласие за реформи в посока изграждане на най-малко заобиколима система от закони.
Умните реформират системите и функционирането им. Политическите идиоти искат да реформират хора, партии, комшии и т.н. Би трябвало вече да ни светне, че замяната на корупционери, интереси и групировки с политически идиоти, плюс други корупционери, интереси и групировки, не е решение, а пропадане.
Де да беше възможно да ни „светне“ и да го изискаме от онези, които пращаме в НС! Това обаче го могат само великите народи и затова са велики. Ние си искаме: „Силно да любим и мразим“ – лесничко е, разтоварващо е и… най-вече винаги имаме виновен, различен от себе си.
Наистина ли само това искаме?!
Между другото – на 16 септември НС ще бъде разпуснато и ще бъде назначено ново служебно правителство. Предстоят изборите. Нямаме много време за мислене. Всъщност, нямаме време, не само защото идат нови избори, а и заради годината преди тях.
