През погледа на главния редактор: Няма какво да кажа

Живка Кехайова

Няма какво да кажа. Няма и това си е. Такова словоблудство се лее отвсякъде и по всички теми, че човек изпитва вина да налива и свои разсъждения, дори това да му е работата като на мен, например.

Поне ще съм кратка:

Всички крайни тези и схващания по която и да е тема, са неверни, а повечето са направо опасни.

Размахват пръст, когато говорят, или пишат, само желаещите да доминират, обикновено без да имат качествата за това. Видите ли, или „чуете“ вирнато пръстче, дори да е хубавичко, послушайте инстинкта.

Никой никога в цялата история, не е виждал, няма и да види в бъдещата, политик, който да е ангел, светец, или друго митично създадие. Гледайте кой ви върши работа – т.е. кой може да осигури предвидимост, спокойствие, добра бизнес среда, или нещо друго, което на вас лично ви трябва. Обикновено онези, с които само ви е кеф да викате тук и там, не го могат – пак доказано от историята. Няма революционер, който е останал уважаван и знаме за околните, ако е преживял революцията. Причината е, че революционерите по дух не стават за досадно, непрестижно, с дългосрочна визия бачкане. За това стават еволюционерите.

Пример: в българската история само един и то успешно е преминал от единия лагер в другия – Стефан Стамболов. Свършил е невероятна работа в българската дипломация и за българската икономика, но са му забили секира в главата, защото не успял да отговори на всички очаквания на всички групи хора и някои се почувствали предадени, обидени и репресирани. А, да – и хич не е бил ангелче, оказало се обаче, че може да работи здраво за здрава държава, а това не се понравило на максималистите, искащи да бъде титан, бог, или магьосник, способен да направи всички доволни и щастливи, при това веднага.

Уроците на историята са предупредителни!