През погледа на главния редактор: Няма място за радикализъм – чийто и да е той

Живка Кехайова

Няма място за радикализъм – чийто и да е той. Не и в ситуацията, в която е България днес.

Радикалните идеи и радикалните действия имат място в историята само като отключващи процеси, т.е. краткосрочно. В останалото време те са крайно вредни, или най-малкото неполезни. Няма да се уморя да го повтарям, защото не само у нас, а къде ли не по света и кой ли не, се въоръжи с радикализъм – най-достъпното и нискобюджетно въоръжение, което обаче руши всичко – и това, към което е насочено и онова, което го насочва.

Наблюдаваме странно явление у нас от години. Определени хора се опитват да монополизират правото да са единствените праведни, читави и обладаващи истината за сметка на останалите хора. Майтапът е, че двете групи непрекъснато преливат една в друга. Действията им не се различават. Нивото на почтеност също, нивото на компромиси също. В името на великата цел да се докопат трайно до споменатия по-горе монопол, но не като морален стожер на обществото, а като властова позиция, се правят все повече разрушителни глупости с надежда, че къщичката на едните ще рухне преди собствената им – нищо, че и тяхната ще е в руини.

Радикализират говоренето си, съответно радикализират полезните идиоти, обслужващи целите им. Когато едни полезни идиоти се уморят, или част от тях проумеят концепцията, радикалното говорене се насочва към друга подходяща група. Единственото евтино и в огромно количество на обществения ни пазар, са въпросните полезни идиоти, обучавани десетилетия за такива и „завършили“ въпросното обучение с отличен.

Вместо политическа нормалност с всичките й добри и порочни страни – винаги има такива, сме свидетели на „куче гони опашка“, докато насъсква поредната глутница бездомни да хапе съседното куче, което прави същото. Но защо да обиждаме животните – просто с тях илюстрирам картинно човешкото безумие.

Ако някой все още не е проумял, че е време непременно да излезем от кръга с опашката и да тръгнем напред, значи няма място нито в обществото, нито в политиката. Ако питате мен – и в съвременния свят няма място.