През погледа на главния редактор: „Обичаме само мъртвите будители“ и “ От само себе си не можем да станем мъдри“

Живка Кехайова

„Обичаме само мъртвите будители“ и “ От само себе си не можем да станем мъдри“.

Паисий Хилендарски: “ От само себе си не можем да станем мъдри“.

„Горчивата истина обаче е, че народът ни просто не си харесва будителите, докато са живи. Той почита само тези, които вече ги няма, онези едновремешните будители – може би защото само тогава те не му противоречат, не го провокират, не са му неудобни. Та, целокупният български народ днес празнува будителите си, но рядко се вслушва в думите им, не им вярва, защото, нали все пак “всеки сам си преценя”.“, написа днес Захари Карабашлиев.

И двамата са прави – първият будител след тъмните векове – Пасий и един от новите будители – Карабашлиев.

Първият предупреждава, че за колкото и велики сами да считаме себе си, ако не сме минали пътя на многото четене, многото знаене, многото мислене, тази самооценка е просто невярна и със сигурност е далеч от мъдростта.

Вторият дава обяснение, жестоко обяснение на факта, че обичаме и тачим само мъртви будители. По възможност отдавнашни, за да не ни се пречкат днес пред правото „всеки сам си преценя“. Защото за последното право обикновено се борят най-малко знаещите, най-малко мъдрите, най-несторилите нищо ценно с живота си. А будителите във всички времена са задавали най-жестокия въпрос на съвременниците си по един, или друг начин: „Какво направи ти, лично ти, за да бъде този свят по-добър, умен и хубав, променяйки за добро поне един друг човешки живот?“. Те затова са и будители.

Насипното ни общество в насипния ни свят тепърва ще трябва да даде отговор какво всъщност разбира под справедливост и свобода? И чак, когато е способно да отговори на този въпрос, ще трябва да прецени има ли нужда от тях. Защото справедливостта и свободата са тежка работа и отговорност и нямат нищо общо с „всеки сам си преценя“.