През погледа на главния редактор: От името на народа говорят само глупаците и кръволоците

Живка Кехайова

Като чуя, или прочета, че някой говори от името на народа, знам – или е глупак, или е кръволок. Не друг – историята го е доказала:

Якобинецът Жан-Пол Марат, издателят на „Приятел на народа“, е наречен чудовището на революцията още от съвременниците, при това съвършено основателно. Неговият вестник се превръща в най-жестокият обвинител (от името на народа), призоваващ за смърт на всеки, който не е революционер, или пък не е правилният такъв. Предизвиканите реки от кръв, накрая костват и живота на чудовището Марат.

В името на народа са убийствата на всички тоталитарлни режими без изключение. Кръволоците винаги се крият зад имагинерната конструкция народ.

Днес, говоренето от името на народа е най-сигурния признак, че говорещият е или манипулатор, измиващ ръцете си – задължително мръсни с т.н. народ, или е просто невеж глупак, който не съзнава, че неговите размисли и страсти – дори той да се чувства част от народа, са си негови, а не народа.

Защото народът е многопластов, с различна структура, съставен от индивиди с различни интереси, пристрастия, идеи, опит, интелект и способности. Тези индивиди в най-добрия случай могат да бъдат обединени в групи.

Защо пиша общоизвестни истини? Ами защото изглежда са забравени. Очевидно твърде много политици у нас си вярват, че групичката край тях е народа и че тези, които не са в тяхната групичка не са от народа, следователно заслужават пълно пренебрежение, ако може и стъпкване.

Очевидно в съвременния ни онлайн свят, твърде много глупаци смятат, че хората с различно от тяхното мнение не са народа, защото самите те СА. Следователно ТЕ изразяват мислите, чувствата и надеждите на народа, а онези – другите поне трябва да бъдат оплюти, защото по наше време няма как физически да бъдат затрити.

С други думи, видите ли някой да говори от името на народа – не е читав. Или е кръволок (днес манипулатор по силата на съвременните цивилизационни норми), или е толкова глупав, че нормалните хора трябва да стоят максимално далеч от него. Поне толкова далеч, колкото трябва да стоят и от считащите себе си за единствен проводник и критерий на истината.

Единственото, което обединява съвременните групи хора, живеещи на една и съща територия, са големите, наистина големите и чертаещи бъдеще каузи – при това бъдеще за всички групи. Все още у нас чакаме онзи, който ще формулира настоящите такива, за да станем пак народ. Такива, дето ни делят на глутници – много.