Живка Кехайова
С позицията си относно юмрука на Калин Стоянов и поисканата му оставка, Борисов прави стъпка към лидиране на следизборния процес по създаване на редовно правителство. Любопитното е, че пак иззе инициативата от ПП-ДБ, които използваха и смятаха да използват картата Стоянов в предизборната битка. Нещо повече, да я цакнат, ако резултатът им е незадоволителен, т.е. да оправдаят резултата с наличието на неподходящ министър на вътрешните работи и избори с нарушения. Не че изборите ще са без.
По този начин ГЕРБ-СДС елегантно измъкнаха „килимчето“ изпод краката на бъдещия партньор, при това „мило напомняйки“, че докато ПП-ДБ тръгнаха след един юмрук, ГЕРБ няма да тръгне след ничий юмрук, било и донякъде свой.
Силен политически ход. От една страна демонстрира готовност за отстъпки, от друга – сила и възможности желаното от ПП-ДБ да бъде постигано от ГЕРБ-СДС, докакто първите се мотаят само около желанията си, но нямат нито инструментите, нито позициите да ги постигат.
Дали посланието ще бъде разбрано и ще се седне за реални разговори по програми и правителство, при това още сега (няма никаква причина да се чакат изборите, на които няма да стане чудо невероятно, ако не се появи нов играч), или ПП-ДБ вместо предпочитани партньори ще бъдат изтикани в ъгъла на деструктивните и неблагонадеждни относно управлението на страната партии, ще видим. Не казвам, че у нас се блъскат в момента каквито и да е особено благонадеждни.
Днешната заявка на ГЕРБ-СДС е, че власт без тях наистина не може да има на този етап и в този момент (властта на правителство, създадено от ПП-ДБ и всичкия друг сбиротък в НС, плюс Доган, не само няма да е трайна, но ще е окончателно политическо самоубийство на Промяната). Достатъчно силно ПП-ДБ подби доверието на мислещите си симпатизанти с идиотизма: „Да помогнем на Доган срещу Пеевски“ (умните политици не помагат открито на едно зло срещу друго такова) и вчерашните перверзии: „Браво на президента!“.
Дали това ни харесва, или не, няма никакво значение. Политическата възможност за малко по-позитивен сценарий за България, е тази: ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Всички други сценарии са ужасяващо негативни днес.
При възникване на друг нормален и читав проект (в никакъв случай не президентски), би било нещо различно, но това очевидно няма да стане до октомври, че и до ноември.
Време е за сериозни политически ходове и мисъл, а не за предизборни лигавщини и то от всички що-годе нормални (не на отявлени путинопитеци) политически субекти у нас.
Време е и ПП-ДБ най-сетне да станат политици, защото ако продължават безхаберното съществуване като проект (чийто и да е), способните да бъдат политици ще ги смажат. Случва им се няколко пъти. Забележете, способните да бъдат политици не са непременно добри и непорочни. Но в политиката, ако нямаш интелекта и силата да станеш политик, си обречен и вреден, без значение какъв си.