През погледа на главния редактор: Партиите получиха това, което поискаха от избирателите си

Живка Кехайова

Партиите получиха това, което поискаха от избирателите в кампаниите си

Преди всички избори акцентирам върху кампаниите – все по-вяли, все по-неадекватни, а вече и все по-абсурдни, вредни, рушащи възможността за следващо управление.

ГЕРБ поискаха първото място. Получиха го от твърдите си симпатизанти, но не направиха и грам усилие да стигнат до периферия, до негласуващите. Поне не само не се отказаха от участие във властта, а я поискаха.  А можеше – с едно простичко, но откровено: „Дори да искаме, вече не можем да управляваме както преди и да допуснем предишните грешки. Променени са условията, правилата на играта и т.н.  С опита, анализите и нов тип зрялост, можем да предложим стъпка напред в правилната съвременна посока, защото имаме кадрите и политическите умения“.

Не го направиха, а дори можеха да се заявят като движеща промени сила, но трябваше да признаят, че не са безгрешни. И ако някак умно се акцентираше на факта, че промяната на правилата на управлението им е неизбежна, без значение дали го искат, или не – щяха да им повярват. И нямаше да им повярват на заявление за внезапно преживян катарзис и озарение.  Заложиха на миналата стабилност. Да – и хората, и бизнеса се нуждаят от стабилност и предвидимост, за да се развиват, но тази карта не е достатъчна, пък и вече беше ползвана. Резултатът – първи, със 100 000 гласа по-малко и с безумно трудната задача да направят правителство. Ако не го направят, рискуват следващия път гласовете им да са наполовина, каквото и да разправят. Ако го направят нечитаво – пак.

ПП-ДБ заложиха на капсулирането на твърдата маса също със стара карта – омраза, дехуманизиране на политическия противник, който на всичкото отгоре се явява единственият им възможен партньор за участие във властта, оплакване как всички ги мразят и им пречат – а това е пряко признание за безсилие и политическа некадърност. Естествено е в политиката да ти пречат, добър политик си само, ако можеш да преодолееш това и да се наложиш. Поискаха избирателите им да мразят довчерашните партньори. Получиха го от гласувалите за тях, но загубиха 300 000 гласа.

Ако не се разцепят, така че ДБ да участва в евентуално евроатлантическо правителство сега, т.е. да бъде поета политическа отговорност и да бъдат продължени добрите стъпки, които бяха направени от последното правителство, ще оттекат заедно с ПП до предишните около 7% на следващите избори, без шанс за каквато и да е периферия. ПП-ДБ в опозиция ще се наредят до  БСП по степен на маргинализация, защото няма как да стигнат опозиционното говорене на „Възраждане“, нито да заиграят открито с тях.

ДПС си е ДПС. Взе си лептата, поставяйки ясно въпроса за участието си във властта – не задкулисно вече, а съвсем ясно и дори необичайно агресивно. Явно им е писнало да уреждат управленията на другите, на практика да вършат черната работа и въпреки това онези други да си трият „морално“ „обувките в тях“.

„Възраждане“ сбъднаха прогнозата ми отпреди местния вот. Не само са стигнали предел, но и започва пързалянето надолу. Бленуваха за втора политическа сила и почти им се получи заради слабата избирателна активност, но на следващите избори ясно ще проличи пътят към блатото, т.е. пътя на „Атака“. Причината – така и не осъзнаха, че българинът може да говори пропутински и русофилски, но никога няма да замени благата на цивилизацията за източен обор. „Възраждане“ преиграха и на двете карти в ръкава им, които до скоро им носеха печалба – антиковид реториката, която се обезсмисли и русофилията, за която по-умните им избиратели проумяха ясно накъде води днес (в реални материални измерения), а не е просто възможност да се покажеш като инакомислещ. Да не говорим, че декларираният отказ от участие във власт, ако не е изцяло тяхна – нещо абсолютно непостижимо, обезсмисля „Възраждане“ като партия. Затова и знакови имена започнаха да търсят друга възможност за политическа изява – не толкова абсурдно сектантска и до идиотизъм подвластна на източносатрапски тези.

Това обаче са го схванали от новото политическо „чудо“ – „Величие“. Те хем придърпаха гласове от ексвъзрожденци, хем се заявиха като про ЕС и про НАТО.  На следващите избори вероятно ще вземат поне половината гласове на „Възраждане“. Предлагат екстремен шоу-национализъм, цената за който обаче не е стоене извън властта, нито пък е загуба на европейска идентичност. Нещо повече, с позицията за НАТО и ЕС, новичките месии дават заявка за пряко участие във властта веднага. Остава да изчакаме данните разследва ли се Исторически парк като вид пирамида и какво казва ДАНС за въоръжените отряди, за които се говори, че са с руски инструктури, а лидерите на „Величие“ определят като занимания с екстремен спорт и нищо повече. Редно е там здраво да се разрови, за да е пределно ясно с екстремисти ли си имаме работа, или с хитри бизнесмени. Защото най-страшно ще е, ако си имаме работа с хитри екстремисти.

БСП. Какво да говорим за БСП – все пак не останаха под чертата, а вече и това е успех за тях.

Успех е и оставането на ИТН в парламента (за самото ИТН), че дори и евродепутат ще пратят, при положение, че едва ли някой – техен симпатизант, или напротив – опонент, знае за какво всъщност се борят те.

Изобщо, най-големият проблем и най-губещата стратегия, логично се оказа плюенето и на моменти тъпото обезчовечаване до пълен елементаризъм – и политически, и духовен, на опонента, което демонстрира собственото политическо ниво на използващия подобен нещастен подход.  Когато го правят водещи партии, които би трябвало всъщност да проявяват държавническо мислене, усещането на избирателите е за безперспективност, пълно безхаберие и политическа глупост. Затова и избирателната активност е 32%. Подобно нещо минава само веднъж на политическата сцена. 5 пъти – не.