През погледа на главния редактор: Политическо опайтачване

Живка Кехайова

Политическо опайтачване

Не, не говоря за Нинова, която единия ден похвали президента, че я е послушал да не дойде на клетвата на конституционните съдии от квотата на парламента, а на другия – не шамар, а направо юмрук му заби със сигналите срещу него за далавери, реализирани през правителствата му.

Не говоря и за некоалиционните партньори, които се мразят взаимно от душа и сърце, но пък стават все по-единни и все по-смислено управляват, колкото и подозрително да ги наблюдават. Всъщност, никой не може да ги наблюдава с такова подозрение, както те се следят един друг. Може би това е добрата формула – нещо, което отчитах като положителна политическа възможност в коментарите си, далеч преди да се състави правителството:)

Говоря за т.н. политически проект на президента Радев, за който всички говорят. И колкото повече говорят, въпросният проект все повече ми прилича на проекта му за Конституция, дето съществувал отдавна, но така и никой не видя. Няма и да види.

През изтеклите няколко дни научихме, че въпросният проект е силно консервативен, нищо, че трябва да е ляв. Бил също така и патриотичен, но проевропейски. Липсват ми емотиконите – бих сложила смях със сълзи. Изброени са четири определения, които напълно се изключват едно друго и дори са противоположни. Вкупом не предполагат възможност за каквито и да е адекватни икономическа политика, външна политика, вътрешна политика… – каквато и да е политика. С други думи, така изглеждащият проект може да служи единствено и само за пропаганда  с цел автореклама, но не и  като платформа. Представям си само, ако Радев наистина направи такъв принос към световната политическа мисъл, как ще му търсят група в европарламента.

Защото за нещастие и избирателите са така опайтачени, че като нищо ще вземе проценти поне за един евродепутат, след като дори ИТН по социологически прогнози, ще има такъв.

Да, този път, Радев няма да бъде подкрепен от БСП и ляволибералите – и с двата политически субекта в момента се блъскат на ринга. Но пък в момента има предостатъчно обикновени леваци, които да свършат черната работа за пореден път.

Все пак такъв успех с такъв проект, даже да се казва „Трети март“ (ТМ), което не е по-добро от ИТН, може да е само еднократен.

Според мен Радев ще си кюта още три години на топло в президентството, откъдето Пеевски се опитва да го изкара, за да стане ясно и на леваците колко струва президента като реален политик. И некоалицията ще го остави там – на топло, защото политически им е по-удобно в момента реализирането на формулата: по-добре е злото куче да лае вързано, отколкото да ти се мотае в краката, защото и ти можеш да го ругаеш, но то няма как да те ухапе. Удобно е и за некоалицията на опозицията, защото ще им крадне здраво гласове и от трите формации – БСП, „Възраждане“, ИТН и то така, че 2 от трите може и да бъдат заличени.

Обобщено – „лаят“ ще продължи през „плета“, но мнозинство за импийчмънт няма да има, колкото и на мен да ми се ще:) А когато свърши президентският мандат, от Радев вече политик няма да става, колкото и на него да му се иска.