Живка Кехайова
За първи път у нас след 1944 г. правителството падна след вот на недоверие
Няма да разсъждавам в момента това добре ли е, или зле, защото това едва ли го знае някой.
Дали е за добро, или за зло ще стане ясно от събитията, които ще последват и най-вече от това ще проявят ли разум българските политици, или ще продължат с идейната, икономическата, геополитическата безпринципност.
Точно сега ми се струва, че дори да започнат да проявяват разум, то ще е чак след изборите. Изглежда ми невероятно да ги осени вдъхновение още по време на президентската рулетка с мандатите.
Какво издава обаче това, че правителство падна при вот? Издава нещо много важно, което е добре да се знае и от следващите – ниско мнозинство, придобито чрез насипни партньори, доведено на власт от екстремен президент, който се оказа с различни интереси от чисто новичките, не само е несигурно, то дори задължително ще бъде пробито.
Още нещо трябва да се знае – вотът на недоверие е абсолютно демократична процедура. Нищо общо с демокрацията обаче няма взаимното долнопробно плюене между политиците, взаимното оплюване на избирателите и на едните, и на вторите, и на третите. Защото държавата са всички заедно. Дори да си я представим като отделни острови – между тях или трябва да има мостове, за да са държава и обща територия, или ще са архипелаг на воюващи помежду си диваци.
