През погледа на главния редактор: Правителство на малцинството е най-изчистеният вариант, но ще може ли да работи?

Живка Кехайова

Правителство на малцинството е най-изчистеният вариант. Въпросът е как би работило.

В един такъв вариант е ясно кой поема пълната отговорност за властта – ГЕРБ. В същото време възможностите да отстояват тази власт ще се простират до дължината, оставена им от променливото мнозинство зад кулисите, в групите на което много от важните задачи за страната, може да не намират консенсус. А ако ГЕРБ вкара и решаване на чисто техни задачи във властта, ситуацията ще стане особено тежка, заради нужната сделка за удовлетворяване на всички апетити във въпросното мнозинство.

И все пак тази рискована ситуация е по-полезна за държавата от нови избори, след които вече ще е под въпрос не само съществуването на всички налични, що-годе нормални партии, но и на самия шанс за поне минимална държавност. Освен това пресича апетитите на разни дребни, но изживяващи се като важни „златни пръсти“ и потенциални мандатоносители.

А може да не е така рискова ситуацията – минимум ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН, не искат нови избори, а ДПС иска пълна реабилитация, така че би трябвало парламентарна подкрепа за каквото и да е правителство да има.

Ако правителство на малцинството се закрепи за година-две и изпълни поне 2-3 важни приоритета, би абонирало ГЕРБ за участие във властта за дълъг период от време в перспектива. Нещо повече, мотивацията за работа би тябвало да е по-голяма от всякога, ако се реализира такова правителство и би могло наистина да свърши нещо полезно.

Ще видим скоро на кого колко му стиска и колко отговорност може да носи. По принцип народняшките партии, не обичат да носят ясна и пряка отговорност без възможност за люшкане насам-натам, ако им се приложи натиск. Борисов пък не обича липсата на контрол, а колкото и отблизо да следи правителство, в което не участва, това би била първата стъпка (при успех за правителството) от утвърждаване на нови лица и изтласкването му само към почетни функции, или пък при неуспех – грандиозен удар директно към него и съответно пак изтласкване встрани в партията.  Ще приеме ли той да се прояви като държавник? В случая май няма и друг изход, ако изобщо иска да запази име на политик.