През погледа на главния редактор: Процесите, глупако!

Живка Кехайова

Перефразирам, но не много предизборния лозунг, с който Клинтън печели изборите: „Икономиката, глупако!“ с „Процесите, глупако!“. Не много, защото социалните процеси обикновено се диктуват от икономиката.

Анализираме на парче новите политически субекти, грешките на старите политически субекти, но така и не се опитваме да отговорим адекватно на това откъде и защо се появиха т.н. нови, от които двете са всъщност добре познати стари.

Моето обяснение е, че българското общество просто търси своята левица. Крахът на БСП се случва точно защото се опитва да играе ролята на левица, а не е. Не е, не само, защото я ръководят свръх богати хора, а и доста от членовете й са такива, съответно приоритет е да защитава предимно техните интереси, плюс някое-друго по-скоро популистко вмятане, което никога не се е изпълнявало реално, когато е на власт. Не е, защото новите леви не са онези, към които тя адресира посланията си. Новите леви са разочарованите. Онези, които не могат да се впишат в този тип общество, онези, които не могат да се адаптират към общество на несигурност и непрестанна конкуренция, а най-голямата група е на онези, които са убедени, че получават по-малко, отколкото заслужават. 

Няма да правя анализ на това какъв тип хора са обидените, чувстващи се недооценени и защо се чувстват така. Факт е, че не само ги има, но и са много сериозен електорален актив. Активът, който ИТН обра този път както в България, така и в чужбина. Броят им е много голям във всички държави по света, най-вече в развитите страни.

„Мутри вън!“ пък със стари лица и политически трупове, успяха да оберат радикалния вот на гневните тотални аутсайдери, които винаги тръгват след най-гласовият, невъзпитан и ръсещ грубости (Преди „Атака“, после Бареков). Сега – „Мутрите“. За щастие този електорален потенциал не е висок и всеки път си търси нов изразител, защото яростта му само нараства като проумее, че и тези няма да му занесат направо вкъщи веднага блага, а няма и да разпънат на кръст, особено пък веднага, омразните успели.

ДБ си има своята ляво-либерална ниша и е всъщност най-стабилната от новите партии, която ще преживее и следващите избори, но пък без решителен глас (брой избиратели) в консервативно и не богато общество като нашето.

Именно защото обществото ни не е богато, толкова неистово търси своята левица. Проблемът на новите е, че ще продължи да я търси. Проблемът на БСП е, че няма да я търси при нея.

Проблемът на обществото ни е, че докато не намери своя изразител тази голяма част от българите, обществото ни ще е нестабилно, парламентите ще са един голям компромис, а правителствата – още по-голям компромис. Съответно ще се движим без ясен план как и накъде, без перспектива, приоритети и надграждане.

Новата лява партия трябва да бъде създадена от млади и изразяващи точно новото ляво, хора. 

Това е надеждата и да се роди новата, и адекватна дясна алтернатива. Тя ще е втора, просто защото търсенето вдясно е по-малко към момента по обективни икономически причини.