През погледа на главния редактор: Равносметка на финала на 2022 година

Живка Кехайова

Равносметка на финала на 2022 година

Утре ще изпратим тежка година, жестока година, преломна година…

Година, в която една цяла нация доказа, че е неспособна да съществува в съвременния свят. И вместо да реши вътрешните си проблеми и да тръгне към развитие, реши да последва един диктатор-садист и да се опита да всее страх поне в света, за да си запази осще малко място за битие чрез страх, като е неспособна на друго. Реши да постигне това, избивайки, ограбвайки, насилвайки най-близкия си съсед. Не й се получи на Русия.

Не й се получи най-напред показвайки ясно, че в нея не е останала критична маса хора, които са способни да се съпротивляват на диващината.

Не й се получи, защото съседите се оказаха здрава нация в подем, способна и желаеща неистово да отстоява себе си и свободата си.

И най-вече, защото светът не се уплаши, а всъщност се обедини, проумявайки, че липсата на морал в политиката не се компенсира от материални придобивки и търговска печалба – нещо, което беше забравил.

И сега, в края на 2022 година светът дори не мрази Русия и руснаците, а просто ги презира. Те са символ вече не на враг, а на отрепка, на отпадък от този свят. Включително за Китай, на който разчитаха да ги вади от батака, а стана ясно, че Китай по-скоро има свои планове за тях след като освободят мястото, т.е. за след батака.

В тази същата година България също показа, че нацията й е в разпад. Показа, че не малка част от българите са загубили главния човешки ориентир: добро-зло, оскотели са, загубили са достойнство и диващината им се вижда по-приемлива, просто защото е по-разбираема за тази категория същества, отколкото борбата за бъдеще. Защото бъдещето винаги идва чрез борба и платена цена за него от всеки един.

Но също така България показа и че разпадът й не е необратим. Че критичната маса можещи, мислещи, съчувстващи и действащи, е факт. Хиляди помагаха на украинските бежанци. Стотици изпратиха средства за генератори за бомбардираните градове и села за акцията на българин и човек, номер 1 – Манол Пейков. Не забравиха и пострадалите в бедствията в Карловско, болните, децата. Със сигурност не е достатъчно – но по-голямата част от народа ни все още се състои от човеци. Просто държавата е разграден двор, оглавяван от ретроградни и некадърни фигури, унижаващи и излагащи България – но за щастие неспособни да я заличат така, както Путин направи с Русия. Така че, щансът още го има. Все още сме част от света.

Все още имаме право на надеждата, че Новата 2023 може да бъде по-смислена, по-добра. Година –  в която българите да се стегнат, да направят добри избори и да заставят политиците си да правят добри избори.

Няма да е лесно и през новата година за никого. Самата ни цивилизация е в преломен момент. Опитва се неистово да нагласи, или изобрети механизми, които да напаснат глобалния характер на капиталите, носещи повече общо ниво на богатството, но и мого по-голямо неравенство и националните държави, които се явяват препятствия и спирачки за него с различното си ниво на развитие, различни закони, различни механизми на управление. Националните държави не могат да съществуват, затворени и изолирани от глобалния капитал. В същото време не са готови и още дълго няма да бъдат, за един отворен и общ свят – прекалено големи са разликите между отделните му части.

На глобалния капитал също му предстои реформа. На първо място – осъзнаването, че човешката природа, движеща цивилизацията напред, не може и няма да приеме с благодарност, или радост това, че по-малко хора умират от глад. Хората се мерят – своята стойност и успех, по онези, които са най-високо. Това тласка самата цивилизация. И ако онези на високото са твърде малко, а онези, които просто не умират от глад са страшно много, рискът от зверска ескалация и недоволство остава надвиснала като опасност, номер едно пред прогреса и развитието.

Старите понятия и категории вече не могат да опишат процесите, които движат цивилицацията ни. Новите понятия и категории още не са съзнавани. Всичко това разделя хората на два основни вида – способни да се адаптират бързо, в движение, да намерят място и завет в бурята на новото и такива, които не могат, нямат сили и способности за това и се вкопчват в единственото, което познават – живяното минало, познатите стъпки, носили някога успех – спомени и стари, идеализирани представи.

Битката за бъдеще на света ни ще бъде решена от простичкия факт първият вид ли е повече и по-силен, или вторият. Символ на втория е Русия днес. Символ на преобладаващите хора от адаптивния тип – са всички нормални общества, гърчещи се в проблеми, противоречия и понякога абсурдни падения, но борещи се да ги решат.

2023 няма да реши всичко това, но е поредна следваща стъпка. Дано да е напред, а не назад! Пожелавам го на всички ни!