През погледа на главния редактор: Равни да, но не и еднакви

Живка Кехайова

Всяка година 8-ми март се превръща не само в празник на жената, но и в анализ мъжки ли е още светът, равни ли са мъжете и жените, а някои стигат и „оттатък моста“ с твърдения, че са и еднакви (опази Боже!).

По нашите земи от древността до днес успешно съжителстват матриархат с патриархат, запълвайки различни ниши,  при това с доста добра доза взаимно уважение. Друг е въпросът, че в 21 век би трябвало да си говорим просто за равни права и равни задължения.

А равните права означават при еднакво ниво образование, работна етика, професионални качества – равна професионална възможност и равно заплащане. Не означават  квоти, осигуряващи предимство на един от половете, без оглед на изброените по-горе качества.

Проучваията сочат, че 67% от българските мъже нямат проблем с това, жена им да получава по-висока заплата от тях, или пък жена да им бъде шеф. Дори малко по-висок процент от жените не отдават никакво значение на това кой в двойката е по-добре платен и кой е по-високопоставен. Оказва се, че в мнозинството си народът ни е достатъчно мъдър да знае, че важното в едно семейство е то да сътвори собствен свят, в чието строителство да бъдат съсреодоточени равни усилия – не еднакви и не в еднаква сфера, но равни като усилия. Особено в емоционално отношение.

Естествено, винаги е имало и ще има още две категории хора. Едната от тях е на хора(предимно, но не само мъже) със сериозни комплекси, които се опитват да ги компенсират с битка за надмощие дори в личните отношения. Другата е на хора(предимно жени, но не само), които под равенство разбират еднаквост и се борят за нея едва ли не на всички нива. Важното е тези две категории да са достатъчно малко като брой, нищо че често агресията и крясъците им се опитват да внушат многобройност, защото тези две категории не разбират основното правило за хармонично съществуване и развитие – партньорството, т.е.  хармонията.

Честишт празник на жените и на мъжете днес! Защото само заедно, крачейки и борейки се заедно, могат да превръщат дните в празници. Иначе винаги нещо липсва. И всъщност равенството можем да постигнем само заедно – мъже и жени, а не един срещу друг. Няма превъзхождащ пол, има допълващи се полове, с което заедно стават нещо много повече, отколкото по отделно. И природата ни го е подарила – с някой друг да сме повече от себе си.