През погледа на главния редактор: Размисли за семейството

Живка Кехайова
Размисли за семейството

В Деня на християнското семейство се замислих какво точно отличава християнското семейство от останалите. В него, според Библията, трябва да има ясно изразена йерархия – мъжът трябва да се грижи за жена си и децата си и да ги обича. Жената трябва да почита мъжа си и да му се подчинява, децата също… Иначе всичко останало, или по-скоро най-важното в едно семейство, е същото.
Въпросът със субординацията и йерархията в съвременното семейство – християнско (имам наблюдения и над семейства на отдадено религиозни), или не, вече е доста разтегливо поятие, да не кажа отсъстващо.
В този смисъл, ако говорим за видове семейстгва, има само два вида – добри и лоши. А Толстой много се е объркал, твърдейки, че всички щастливи семейства си приличат, а нещастните са нещастни по своему. Твърдението е изцяло невярно. Щастието и хармонията са твърде различно нещо за различните хора. А да ги постигнат заедно двама – вече е уникално и прекрасно.
Добрите като функционалност семейства, обикновено са и щастливи, защото функционалността на този проект включва ключови изисквания като хармонични взаимоотношения, възможност за личностно израстване на всеки от членовете му и особено на децата, израстване на децата в атмосфера на сигурност, любов, усещане за ценност и достойнство. Това е начинът за формиране на устойчива ценностна система, която при всички последващи възрастови промени и бунтове (дори драстични) да преведе детето, а после и младия човек до жизнеутвърждаващ и смислен път. Без щастие между партньорите, или у родителя, ако семейството е непълно – не в смисъла на някаква постоянна еуфория, „машината“ семейство просто няма да има горивото, за да се движи напред. А хармонията и щастието не могат да се имитират. Отдавна е доказано, че децата, дори бебетата, прекрасно знаят какво се случва между родителите им, или у родитяля, грижещ се за тях. Това е въпрос на сигурност и оцеляване.
Малките човеци в лоши, или нещастни семейства, реагират с нервност, агресия, или затваряне в себе си, а нерядко и с твърде често боледуване – твърдят психолози и педиатри.
Затова, може би днес е един от дните, в които трябва да се замислим дали си струва съществуването в лошо семейство. И непременно трябва да се замислим за това, че мързеливите да градят и възсъздават ежедневно връзката си, няма как да създадат щастлива общност. Любовта е и работа – затова може да е вечна за разлика от влюбването, например – защото може да възпроизвежда влюбването всеки ден, да полага всеки ден тухличка щастие в зида – семейство и всеки ден да внася късче хармония в този изумителен и уникален проект.
Защото човек може да е творец в много области, но създател може да бъде само в света, в който е вложил същността си, законите си, интелекта си, мислите си, надеждите си, най-доброто от силите си – светът семейство.