През погледа на главния редактор: Резултатът от следващите избори

Живка Кехайова

Както вече знаят, предполагам всички, „Продължаваме промяната“ оповестиха днес – умишлено, или случайно по повод рождения ден на Путин, решението си: Дори няма да водим разговори по предложените от ГЕРБ теми.

А предложените теми, припомням, са: войната в Украйна, ясната ни евроатлантическа ориентация, инфлация, еврозона, енергетика и диверсификация от „Газпром“.

Очевидно ще отидем на избори за 5-ти път, посред зима, без постъпления по Плана за възстановяване и развитие, при абсурдно висока цена на заемите, които ще се наложи спешно да се правят – и то, ако изобщо продължат да ни дават. Затова пък подаръкът на Путин – удължаване на управлението на марионетката му Радев, ще действа. Ще действа достатъчно дълго, за да останем извън света в най-решителната фаза на войната – катализатор на процесите на определение кой си, какъв си и трябва ли да имаш бъдеще.

Не съм изненадана, че го направиха ПП – те са все още случаен, ситуационен проект, който в момента не знае точно чий е, защото създателите му се дръпнаха като видяха какво точно е излязло, а гушналият го – го изхвърли от гнездото, стреснат да не бъде компрометиран. Имат още много път да изминат докато и ако изобщо станат нормална партия. Това няма да стане до следващите избори.

По-скоро съм изненадана от радикализацията на ДБ и безотговорната позиция – важното е ГЕРБ да не ни изяде, другото – държава, кризи, Радев, войнстваща русофилия и глупост, нас не ни интересува. А ако бяха се държали политически зряло, едва ли някой от партньорите ни в международното пространство би позволил ГЕРБ да действа, както е действал.

Дано не излезят прави онези, които разправят, че не щат да влизат във властта като знаят колко точно е счупена държавата.

Сега за ГЕРБ. Дотук наистина се държаха най-държавнически, вероятно защото нямат радикализиран електорат. Ако направят правителство на малцинството, ще бъдат бламирани почти веднага, но пък ще измъкнат поне за малко властта от Радев и ще се направят някои важни стъпки – както по придвижване на плана, така и по отношение на Шенген, по ясното определяне на позицията на България като лоялен партньор в НАТО и ЕС. В краткосрочен план това може да им донесе негативи, предвид факта, че вътрешнополитически трудно ще стабилизират нещата за 2-3 месеца. В дългосрочен план обаче, вероятно отговорната им позиция ще бъде оценена. А и окончателно ще се утвърдят като евроатлантическата партия у нас.

Дали имат куража да го направят? Едва ли. Най-големият грях на ГЕРБ не е даже корупцията – видяхме, че и новичките не падат по-долу. Най-големият им грях беше и вероятно ще си остане колебливостта и нескончаемите движения тип „фурнаджийска лопата“. А този грях може да бъде преодолян само при влизането на наистина нови и млади хора в ръководството. Ако щяха да го правят, листите им нямаше да изглеждат така, както изглеждаха на последните избори.

Та ето и резултатите, които ще са факт на следващите избори, ако няма нови политически играчи – очакват се такива пак вляво. Абе няма ли поне една сериозна дясна да се появи?

ГЕРБ ще си вземе първото място с по-висок резултат от сегашния. ПП и ДБ ще делят 5 и 6 място. Ако зимата е тежка и войната в Украйна не е свършила, „Възраждане“ ще вдигне вот – може да стигне и до трета. БСП ще се бори за влизане в парламента. Янев може да не извади късмет този път. ДПС са си твърда константа, но при ниска избирателна активност, каквато ще имаме, може да мобилизират вота в Турция – сега не го направиха, не им и трябваше.

И кой ще има полза от това? На ГЕРБ ще им се наложи да управляват още по-счупена и унижена външнополитически държава. Тогава ПП и ДБ вероятно ще се навият да участват във властта, но пък тогава вероятно ГЕРБ наистина ще ги изяде, защото и закрилници отвън няма да имат.

А ние ще висим и ще чакаме отнякъде, или от нещо да пораснат нормални политически сили – вероятно от изградени като политици в ГЕРБ, ДБ и БСП – които поне са партии, а не проектти за бърза консумация.

Така или иначе България и българите пак ще загубят и пак ще трябва да бутат камъка нагоре като Сизиф, докато всички други в Европа ще са го пуснали вече да се търкаля от другата страна на проблемите и да върви напред.