През погледа на главния редактор: Слави все още не мисли като политиците, а те определено не мислят като него

Живка Кехайова

Слави все още не мисли като политиците, а те определено не мислят като него.

В оттеглянето на кандидатурата на Николай Василев и някои други от предложеното от него правителство, както виждаме политиците прозират отстъпка, осъзнаване, подаване на ръка за преговори. Съмнявам се Трифонов да има това предвид. По-скоро направи отстъпка на електората си, защото усети, че губи избирателите си рязко.

Съмнявам се, че ще седне да попълва опразнените места в кабинета си под диктовката на ДБ и „Мутри вън!“. По-скоро изчислява кой би се понравил на гласувалите му доверие.

Но, ако все пак, е решил да седне и да дискутира с политическите сили, които се броят за негови партньори, без обаче той да ги брои за такива, може да се озове в зависимост от дребосъците, което едва ли ще понесе. По-лошо, неговата дясна програма трудно ще оцелее при техните леви. Или правителството му ще управлява по чужда и обратна по дух програма, или пак ще се озове в топика без поддръжници. И в двата варианта губи и електората си.

Аз пък все по-малко разбирам глупостта на българските политици – айде Слави все още не е такъв, ами другите? Така ли не попрочетоха, че най-добре преминават през политически кризи онези, които не говорят за врагове и омрази. Ако съм на Слави и наистина искам да разграждам един модел, то в никакъв случай няма да оставя зад гърба си мощна опозиция като ГЕРБ, която владее почти всички инструменти към момента и ще ме разкости при първата голяма грешка, а тя е неизбежна. Ще приема подкрепата им без тяхното пряко участие и ще разграждам системата с подкрепата на познаващи я добре отвътре – мнозина интелигентни в ГЕРБ също мислят, че тя вече е пречка дори за тях. Пък и не е измислена от ГЕРБ, те просто я използваха добре в напълно готовия й вид.

То и акъла на ГЕРБ не ще да е много – седнали да обясняват как се борили с Трифонов и затова в никакъв случай нямало да го подкрепят – пълни дивотии! Играта я загубихте с огромно свое участие и перфектно реализирани автоголове (като на Европейското тази година:)). Признавате си, създавате стабилно мнозинство за новите, с гласовете си за разумни действия и участвате в разграждането, каквато и да е цената за конкретни личности, за да опазите политическо бъдеще – ако изобщо имате мерак за такова.

Иначе и двете големи ще се озоват наръфани до смърт от джавкащи чакали и като сколенят, чакалите ще довлекат следващия по ред големичък, за още по-лесно изяждане. Накрая на всички толкова много ще им е омръзнало от чакали и ръфане, че ще изберат първия, който ги срита, или поне обещае да го направи. Само че, да си знаете – дойде ли на власт някой със сритване, то ще продължи спрямо всеки един в гадна и мръсна диктатура – примери за описания сценарий в световната политика колкото искаш. Четете бе, господа политици!

Сериозни и възлови реформи в държавите по света се правят само от обединените усилия на големите. Да сте чували някъде влезли във властта малки партийки да са направили сериозна реформа? А да сте чули, също така – малки партийки, влезли във властта с голяма, да не са й забили ножа политически в мига, в който са усетили, че се разклаща? И това не е защото хората в малките са по-лоши от тези в големите, а защото са още по-зависими от конкретни хранителни потоци. Големите и те са зависими, но тъкмо защото са успели да станат големи, не само черпят, но и самите те управляват хранителни потоци, т.е. имат малко по-голяма свобода на действие.

Между другото, ако мажоритарната система има някакъв положителен аргумент, то той е точно този, че не допуска чакали да обезсилват вълците. Тя обаче е за интелигентни политици, а като гледам, такива ще трябва да са обект на внос.