Живка Кехайова
Словоблудството не е свобода на словото точно както свободата не е слободия. Дрънканиците на Волгин и подобните му, наричани фолклорно „четирихилядници“ не са свобода на словото. Доказателство:
Необходимите ограничения на свободата на словото в демократичните държави са най-ясно обобщени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 1950 г. от над 40 държави, тогава членки на Съвета на Европа.
В чл. 10, т. 2 от нея е записано, че упражняването на свободно слово „… доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“.
С други думи словоблудството на въпросните заплашва националната сигурност на страната, опитвайки се да отклони страната от избрания цивилизован път на развитие. Подкопава здравето и морала на обществото, провокирайки уязвимите интелектуално слоеве към деградация, стигаща до путинофилия (един ден СЗО вероятно ще признае това за сериозно психическо заболяване). И най-страшното – размиват основните понятия за морално и неморално чрез внушения, че е приемливо и оправдано като не те кефи съседа да го нападнеш. Да, те оправдават нахлуването на Русия, войната и убийствата в Украйна, а моделът е същия и при обикновеното хулиганство, при противообщественото поведение. Да си свободен не означава, че можеш да нападнеш и убиеш онзи, който не ти харесва. Да имаш свобода на словото не означава, че имаш правото да заплашваш и учиш на насилие остоналите (както Волгин очевидно оправдава човеконенавистния т.н. Народен съд- всъщност убийства без съд и индиректно заплашва Хампарцумян).
Словоблудството им провокира безредици и престъпления при маргиналните слоеве, внушавайки им чувство за значимост, в случай, че спрат цивилизованият тип развитие, избран от болшинството от хората. Внушава им и престъпната теза, че ако те не могат да се справят с живот в нормално общество, не е нужно да работят над себе си, а е съвсем приемливо да унищожат въпросното нормално общество и за останалите.
СЕМ, БНР и някои телевизии може би е време да прочетат Европейската конвенция за правата на човека. В противен случай при широкото им разбиране на „Свободата на словото“ ще трябва да дадат трибуна на всички крайни и човеконенавистни идеи и платформи, на изкривявания като педофилия, удоволствие да убиваш и др. подобни, неразличаващи се по същността си от путинофилията.
