През погледа на главния редактор: Спасение дебне отвсякъде…

Живка Кехайова

Спасение дебне отвсякъде… Тази фраза – част от заглавието на чудесен филм („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде), в предизборна кампания почва да звучи зловещо.

Още миналата година ми се обидиха след един коментар, че не искам да се борят за мен:

През погледа на главния редактор: Протестиращи, вие чухте ли какво каза Бабикян? И моля, не се борете за мен!

(„Аз всъщност искам същото като вас, но го искам постигнато по друг начин и с други хора до себе си!“ – писах тогава).

Сега пък вече всеки иска да ме спаси (не мен специално, а всеки от нас) по някакъв свой начин, но само един-двама казват как точно смятат да свършат тази работа, за да имам шанс да преценя риска от спасяването. Останалите твърдят, че ще ми обяснят после, след като ме спасят.

Още по-големият ми проблем е, че всеки политически субект иска да ме спаси конкретно от нещо, което той вижда като заплаха за мен, а аз се чувствам заплашена от други неща – не от тези, от които искат да ме спасяват мераклиите.

А най-ужасното е, че изобщо някой иска да ме спасява от каквото и да е, вместо да работи за нормална среда, в която никой няма да има нужда от спасяване, а ще разчита за качеството на живота си на самия себе си.

Пълният кошмар е, че невероятен брой хора искат да бъдат спасени от НЯКОГО, все едно от кой (включително да бъдат спасени от собственото им безхаберие, невежество и липса на способности, мързел и глупост), а и вярват, че това е възможно. Това вече е национална драма, която върви постъпателно към трагедия.

Внимавайте със спасителите – ще трябва да им се реванширате! Изберете партньори за действие – ако намерите такива, разбира се – ама партньори за здраво бачкане. Ако ще е за съсипване – всеки става.