През погледа на главния редактор: Та на кого трябва да дадем сто дни?

Живка Кехайова

Та на кого трябва да дадем сто дни? Питам онези, които реагират болезнено на критиките към сегашната власт, а уж критиката е полезна за всяка власт и викат да изчакаме поне 100 дни преди да питаме защо никой нищо не прави.

Под нищо не прави имам предвид за реалното управление на икономиката, на държавата. Иначе ясно се прави много за семейно-родовите и емоционални назначения – никога не сме имали родов Министерски съвет, изплетен от кумове, кумици, братовчеди, съдружници и дори бивши и настоящи любовници, както говорят злите езици, при това на куп.

ПППП чрез своите представители, властват вече девет месеца, а Кирил вече беше премиер, както и Асен – финансов министър, та би трябвало да са наясно със ситуацията, оставена от собствените им правителства.
БСП не са излизали реално от властта – просто се сменяха различни клики във властта от почти 80 години без малко.
ДБ са непрестанно във властта с различните си крила в зависимост от конюнктурата (Прокопиев се грижи за това), от поне 30 години.
А, да – на ИТН, може би? Макар че, ако излезе вярна приказката за връзка с ДПС… не знам – от империята ли да броим, или от Догановия мандат отпреди 1989 г., т.е. от ДС периода насам?
Или може би на президентската квота в новото правителство – ама нали именно Радев чрез тях управлява определени, най-вече силови и насилващи ресори от 9 месеца?
Та на кого точно викате да даваме сто дни и от кога?
Може би на България? Или на отчаяния електорат, който избра и натамъни точно тези, по вина на предишните, разбира се, които не усетиха кога и как да подработят нещата за по-приемлива алтернатива.