През погледа на главния редактор: Трите големи пробойни на цивилизования свят, през които се промъкват изродите

Живка Кехайова

Трите големи пробойни на цивилизования свят, през които се промъкват изродите

Трите, според мен фундаментални проблема на съвременния свят, които избягват да дискутират дори световните лидери, се превърнаха в пробойни, през които нахлува античовешкото и колкото по-дълго не търсим решение, толкова по-големи стават „тунелите“ през които изпълзяват тоталитаристи, всякакъв вид фанатици – без значение на какво, оскотяващи цели общества мерзавци и какво ли не още изродство.

Първият е икономически – нерешеното противоречие между глобалните парични потоци и организацията на обществата в национални държави. И това поражда огромната, чудовищна корупция по върховете навсякъде по света, а съответно и често неадекватните реакции на политиците, когато е нужно принципно решение и действие.

Вторият е политически (и вчера писах за това) – замяната на принципите в политиката изцяло с интереси, при това не политически, а икономически. Пълна подмяна и обезсмисляне на политическото, в което вече няма противоборство на идеи, а на икономически интереси на различни групировки.

Третият е морален – елитите, с цел максимална манипулируемост на обществата, ги деморализират на две нива. За удобната употреба на консуматорството като тотален принцип на съществуване, всички системи, включително и най-вече образователните, създават масово два вида – интелектуални инвалиди и персонажи с ефекта на Дънинг – Крюгер  (когнитивна склонност, при която неквалифицирани за нещо индивиди имат илюзия за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности. Т.е. некомпетентни, убедени, че обладават знания в какво ли не, съответно податливи на всякакви безумни теории, точно защото са некомпетентни). Така на наистина умните хора, съзнаващи, че натрупване на ниво на адекватна информация е недостатъчно, при неразвити умения тя да бъде използвана, т.е. осмислена, им се налага да останат такива преодолявайки образователните системи.

За да е сигурно, че обществата ще бъдат в достатъчно насипно състояние, пак елитите прилагат в огромни мащаби и деструктурирането на личността като такава, убеждавайки различни групи хора, че те са ценност по някакъв конкретен външен белег – примерно по сексуална ориентация, тип хранене, визия и какво ли не още, а не като личности – полезни членове на обществото. Въпросните групи умишлено се капсулират по този начин, а борбата за човешки права се парцелира като права за този и онзи (в която „този“ и „онзи“ дори се противопоставят, неизвестно защо), а не като борба на личността за естествените й права да е съставна част на обществото, привнасяйки в него своята полезност.

Не мисля, че тези проблеми не са осъзнати, но дори най-читавите политици отдавна се пързалят по решаването на спешните, съответно на все повече ставащите спешни проблеми, вместо да се заемат с важните, които са тежки, за които все още няма ясни решения и които може да им струват консуматорската кариера.

Поне дискусия трябва да започне! Защото решения, поне частични, трябва да  започнат да се реализират, преди „тунелите“ за изродите да са станали по-широки от все повече отесняващата „ограда“ на свободата.