През погледа на главния редактор: Три причини правителството да не мине

Живка Кехайова

Има три много важни причини правителството на проф. Николай Габровски да не бъде гласувано от парламента.

Първата е, че то бе с необичайно добър състав от сериозни професионалисти от средния управленски ешалон – познаващи механизмите на държавно управление и в същото време не от политическите върхове, т.е. по-слабо контролируеми. В превод – това првителство можеше да работи сериозно, което би демонстрирало в действие безсилието и некадърността на досегашните. Е, как тогава домогващи с на всяка цена до властта политици да гласуват за него?

Втората е, че реална и действена изпълнителна власт би отнела от властовите функции на Радев – нещо, което отдавна демонстрират, че не искат в никакъв случай, включително тези политически кръгове, които публично го ругаят. Може би не само защото няма да има кого да обвиняват за провалите и ще трябва някой от тях да поеме отговорността. Много вероятно и затова, защото Радев е ясна пропутинска фигура, зад която крият задкулисните си действия останалите такива, но жлаещи да имат прозападен образ.

Третата е свързана с втората не толкова по идеологически причини, колкото по икономически интереси. Коментирал я е във фейсбук профила си експерт и направо ще го цитирам, защото е максимално ясен и точен:

Лъчезар Богданов: Пазар, цени и печалби за „Лукойл“ в една графика

„Графиката показва очевадното: след началото на войната „Лукойл“ започва да реализира значителни печалби от продажбите си на българския пазар (и не само). Най-ясното доказателство е динамиката на цените на руския суров петрол „Уралс“ и цените на горивата у нас.

От началото на 2021 г. до първата седмица на декември 2022 г. руският суров петрол поскъпва от 45 евро до 51 евро на барел – или около 12%. В същото време, безоловният бензин (цена преди акциз и ДДС) поскъпва с 94% (почти двойно!), а на дизелът – със 137% (значително над два пъти!).

Още по-драстично е, ако гледаме само изминалата година, особено и защото все търсим причини за високата инфлация в България. В първата седмица на декември 2022 г. цената на руския петрол Е ВЕЧЕ ПО–НИСКА от тази преди 12 месеца – 51 евро при над 64 евро в първата седмица на декември 2021 г. Цените на бензина обаче са с близо 20% по-високи, а на дизела – с над 45%!

Да припомним, че България издейства в рамките на ЕС дерогация от ембаргото за руски петрол в полза на „Лукойл“. Руският петрол след началото на войната се продава с отстъпка от пазарната цена – ако сравним с „Брент“. Тя варира, но при стойностите досега можем да говорим за „свръхпечалби“ от над 100 млн. долара на месец.

Ето нагледно как става това. Проследяваме динамиката на котировките на суровия нефт „Уралс“, преизчислени в евро и средните цени на дребно на българския пазар на бензина и дизела (преди облагане с акциз и данък) на седмична база. ДО НАЧАЛОТО на войната горе-долу цените на суровия петрол и цените в България се движат успоредно. СЛЕД НАЧАЛОТО на войната кривите се раздалечават – цената на руския суров петрол се стабилизира и после спада значително, докато цените на горивата, които плащат българските потребители остава значително „отгоре“ – вижте защрихованото в сиво на графиката!

Картинката е мисля ясна – този марж е допълнителна печалба на руската петролна компания. Засега няма предложен ефективен механизъм поне част от „ползата“ от дерогацията да се върне към българските потребители или да постъпи в бюджета“.

Ще добавя само – знаем, че руските петролни компании, за да осигурят печалбата си особео днес, отделят от нея, за да си напазарят изгодно политици, а очевидно някои от тях държат за гушата достатъчно здраво, за да ги принудят да им играят по свирката, т.е. по печалбата, пък ако ще и с натовски и прозападен имидж да се разкрасяват.

Нека балъците-симпатизанти да се ловят на имидж! Честито да им е поне до момента, в който проумеят на чия кукичка са клъвнали.

„На ринга излязоха доброто и злото. Хората заложиха на злото, злото победи и хората спечелиха“ – каза проф. Габровски. Сега предстои същите тези хора да видят „печалбата“ си, която няма да получат, а ще изплащат, вероятно десетилетия и в морален, и в паричен план.