Живка Кехайова
Трудно ми е да си представя какво точно трябва да получиш, за да плюеш публично върху името си, включвайки се в комитета на Радев (Инициативния комитет за референдум за 3 март). Защото целта съвсем не е 3 март
Е, най-видните в него, са плюли и продължават да плюят толкова много върху своето с мазохистична наслада, че за тях няма проблем. Но вероятно ще има и някой не дотам компрометиран, за да придава достоверност на мерака уж да се пита за национален празник.
Защото на всеки нормален му е ясно, че това е зададена от руското посолство задача на активните резиденти да обединят де що има путинопитек из България под благовидната маска „3 март“. Проблемът им е, че изпускат България от лапите си за първи път от същия този 3 март 1878 г. насам и това ги подлудява. Вярно, така в бройката ще влязат и много, просто неграмотни исторически, но въпросът е именно в бройката.
Точно тя – бройката, им върши работа на резидентите и на посолството като отчет, че са си вършили старателно подривната дейност по отношение на хибридната война на наша територия. Щото парите от изток свършват и възнаграждения ще има само за най-заслужилите. А не е и само до парите, а и до отговорността, която ще понесат някои, ако успеем да се измъкнем най-сетне от мечешката прегръдка, до загубата на обществено положение и авторитет, до чиста безработица.
И за да не си мислите, че говоря ей така – ето им именцата во главе с Радев, разбира се, който запусна задачата от уж българска страна: евродепутатът Петър Витанов, проф. Искра Баева, бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски, юристът Явор Нотев, Явор Дачков, Весела Лечева, Мажд Алгафари – който преди две седмици пусна фейка за въздушни атаки на Франция в Нигер, на който се уловиха всички мераклии да видят съвременна Западна страна да прави поне част от свинщините на Русия, та да оневинят последната, за чиято история и настояще, всъщност нищо не знаят и не искат да научат. Да не са луди – ще си останат без блян и без надежда някой да ги защити от „гадовете“, които им вменяват лична отговорност за собствения им живот.
Там, разбира се са също Велислава Дърева, Виза Недялкова, Ангел Марин и други отявлени комундели (не социалисти, а тъкмо комундели).
Като прочетете списъка, ако не сте с нивото на целевата група на въпросния комитет, всичко става ясно. Ако сте от целевата група…, мога само да се опитам да вярвам на Дан Симънс: „даже в безнадеждността винаги има надежда“.
