Живка Кехайова
Тъпа предизборна кампания. Чак неочаквано
Мислех си, че партиите са си взели някаква поука и ще започнат да се държат като нормални политически субекти, намиращи се в Европа. Не би! А започва третата, предпоследна седмица преди избори.
Т.н. големи се смеят на малките, изреждащи се в „Панорама“, за да градират пълното безумие (тук-там обаче виждаме и читави – като КОД например – друг е въпросът, че въобще не им е мястото сред групите с очевидни мозъчни проблеми). Но въпросните малки всъщност не са проблем. Те няма да управляват. Дори до НС няма да стигнат, няма и да го приближат дори.
Проблемът е в големите – никаква креативност. Доскорошните управляващи продължават да се държат като опозиция, сякаш така и не са повярвали, че са били във властта. Играят със същите способи от площада, със същата риторика и най-важното – без никаква програма, без никаква посока. Единственото, което знаят е срещу кого са и с кого искали да се коалират, но не са седнали да помислят за какво са. Какъв път предлагат? С какви механизми, с какви инструменти, каква перспектива – НИЩО! Да, ама площадът свърши в доскорошния си вид и ентусиазмът на електората също.
Досегашната опозиция пък се е фиксирала в твърдия си електорат и като че ли нарочно не желае да привлече грам периферия. А това може да стане като се посочи ясно – това, това и това – са грешки, които допуснахме. Ще ги поправим така и така. „Ние сме велики, защото поне знаем какво е управление и имаме човешки ресурс да го обезпечим“ – не привлича периферия.
За избраните мото и лозунги на кампанията, направо не ми се говори. Така ли един PR не бе осенен от идея, различна от направо двусмислените и звучащи дори като закана послания?
Остават само две седмици. Плюенето на никого няма да помогне – вече не. Дали ще видим поне един пример на достойно политическо поведение от типа на: „Поемам отговорност за… Ще защитавам интересите конкретно на… социална група чрез…“.
Надявам се, но все по-малко ми се вярва.
