Живка Кехайова
Упражнението за вота на недоверие очаквано приключи в ущърб на управляващите – 125 срещу 113 гласа
Депутатите се упражниха за него върху главата на Никола Минчев, който бе свален от поста председател на 47-то Народно събрание. Както стана ясно от изказванията, включително на вносителите на предложението срещу него – нищо лично към младежа.
Всъщност и реториката, развихрила се в НС касаеше бъдещия вот на недоверие, а не Минчев.
Оказа се, че има няколко много сериозни ретори, които поднесоха силно въздействащи слова, при това и от двете страни – това на новото мнозинство и това на новото малцинство.
Все пак непредубеденият зрител на шоуто видя само едно – наглост.
С безмерна наглост и едните, и другите си разменяха обиди, а покрай тях и истини, доказващи онова, което всички знаем – а именно, че няма никой, включително и от т.н. нови, дето да не е нагазил лука, при това дълбоко.
Мислех подробно да пиша кой какво нагло е издумал, но няма смисъл. тези, които се интересуват, са го чули, или ще го чуят, а за тези, които не се интересуват, е безсмислено да се пише.
Смятам, че тези дебати днес, са едни от най-полезните от години насам. Ако все още някой продължава да приема политиката емоционално и да вика за „наши“ и „ваши“, или е с твърде нисък капацитет, или е пряко заинтересован.
С други думи 47-то НС в самия край на съществуването си, е на път да направи най-важното за нацията – да я обедини в осъзнаването, че от тук нататък е важно да избираме политиците си не по лозунги, а по елементарна полезност. Днес, тази елементарна полезност се изчерпва с два основни пункта:
1. Геополитическа ориентация, гарантираща на България, че ще остане част от големия лош свят, а няма да се превърне в придатък на една ограничена пустош, колкото и тя да е симпатична на най-дивата част от населението.
2. Програми, включващи модерен тип високотехнологична икономика и наличие на поне основни демократични механизми, които да ни помагат да преодоляваме непрекъснатото израждане на властващия у нас популизъм (заради недоразвитото общество) в диктатура.
Третото ще го напиша отделно – коалиция, включваща политически субекти с различна геополитическа ориентация и коренно, кардинално различен икономически подход – са ВРЕДНИ! С други думи – тази, която управлява сега е вредна по произход и по същност. Точно толкова вредна, че и повече, ще е управленска коалиция, включваща ГЕРБ и „Възраждане“ на едно място, без значение кои ще са другите портньори. Нужно е да се знае преди следващите избори!
Ако искате ляво управление, коалицията, която ви трябва и може да поеме отговорност за действията си е БСП, „Възраждане“ и полунеутралните ИТН.
Ако искате сравнително дясно управление – ГЕРБ, ДБ, ПП, ИТН. Реално дясно управление към момента у нас няма кой да упражни.
Играчът ДПС може да играе и с едните, и с другите.
Досега не сме имали нито една власт – с изключение на тази на Филип Димитров, която да не е нахлузила популизма на въоръжение на определен етап и да не се е изродила в диктатура. Смайващото е, че последните го постигнаха за по-малко от 6 месеца – за справка виж проекта на родния уж „Магнитски“ и добави Рашков – шеф на КОНКПИ, плюс битката за овладяване на силовите структури. Но те пък ползваха старите услуги и опит на БСП, плюс интригите на президента, та бързо превъртяха лентата.
Извод: Без значение кой е на власт, ако не заставим политиците си – които и да са те, задължително да ни гарантират поне горните две точки, ще получаваме все същото, както досега.
Още нещо важно – ПРОУМЕЙТЕ ГО НАЙ-ПОСЛЕ: никой нищо и никога няма да даде на никого наготово. За собствения си живот всеки ще трябва да бачка сам! Ако ще чакаме живота си от партии и политици като при соц-а – тип СССР и сие, по-добре да ни няма, защото би означавало, че сме изродени до един гаден тумор за цялото човечество.
