През погледа на главния редактор: Финансисти за Бюджет 2022, Бюджет 2023 и последствията

Живка Кехайова

Финансисти за Бюджет 2022, Бюджет 2023 и последствията

Ще се намерят ли отговорни политици, които да рискуват политическото си бъдеще, за да стабилизират икономиката и да дадат бъдеще на България? Да, няма да бъдат разбрани от мнозинството електорат – трябва да знаят това. Ще бъдат разбрани едва от внуците на въпросния електорат, но ще си струва в дългосрочен план.

Вчера писах за изказването на шефа на БНБ. Днес продължавам с мнения на водещи финансисти с различни политически пристрастия, но очевидно с твърде сходни изводи. Единствените с различно мнение – т.е., че трябва да продължим да увеличаваме социалните разходи, без да му мислим за инвестиции и данъци, са Асен Василев и Румен Гечев. Но финансовия гений на Гечев вече сме го живяли по Жан Виденово време, а лично аз не искам да живея и под финансовия гений на даже още по-левия Василев.

Петър Чобанов: „За съжаление картината е твърде мрачна. Това са дефицити над 11,5 млрд. лв. годишно и дългове от по 15 млрд. лв. следващите три години. Тоест, това е наследството, което имаме от управлението на „Продължаваме промяната“ и останалите партии“.

Симеон Дянков: „Дори с удължаване на бюджета за 2022 г. пак се задава дефицит от около 4%, ако имаше нов бюджет, дефицитът щеше да стане 7% може би. Министърът на финансите Росица Велкова правилно реши, че е по-добре така, отколкото с по-голям дефицит и по-голяма дългова спирала. Така се забавя дълговата спирала. Разумен ход“.
Дянков счита, че са ясни нужните политики, за да се намали инфлацията и да се увеличи икономическия растеж:“Те са точно обратното на онова, което правеше предишното редовно правителство, точно обратното на политиките на Асен Василев. Трябва да се харчи за инфраструктура, помощите за бизнеса трябва да се преразгледат и да се намалят в някои части. В еврозоната няма да ни приемат – вече не отговаряме на критериите, а изключеие за нас едва ли ще има“.

Финансистът Никола Филипов: Асен Василев говори безотговорно за дълга. Абсолютно задължително е да се върнем към едно финансово благоразумие, защото „тепърва ще се финансираме много трудно от пазарите“. „Видяхме това във вторник, когато пропадна емисията от 200 млн. лв. дълг, което е голям проблем. Вместо да акумулираме буфери, да погасяваме кредити, защото се намираме в пика на бизнес цикъла, правим точно обратното. Взимаме все повече дългове и правим все повече публични харчове, а кризата все още не е дошла и въпреки това вече не можем да се финансираме“.
„Не е изключено в един момент дългът да се окаже по-големия ни проблем. Асен Василев заявява, че не вижда никакъв проблем дългът да достигне 60% от БВП, което само по себе си е една безотговорно изказване. Дългът трябва да бъде колкото се може по-нисък в момента. Защото едно е да говориш подобни неща в началото на бизнес цикъла, когато икономиката се възстановява от криза и има потенциал за растеж, съвсем друго – по време ни пика. Това показва дълбоко неразбиране на основни икономически процеси и това е много голям проблем. Политиците трябва да се разберат, защото няма да имат възможност да финансират тези чудовищни дефицити“.

Любомир Дацов: Гражданите, които искат да получават повече пари от бюджета, трябва да знаят, че ще плащат повече данъци. Бюджета е трудно да го дестабилизираш. В момента, в който го направиш, ударът от негова страна е „страхотен“. В момента имаме дестабилизиран бюджет. За следващата година, ако БВП няма измерения в данъчната среда и закони, приблизително ще порасне между 7 и 8%“. Партиите трябва да упражняват механизма, който най-малко ще навреди на икономиката. Трябва да има граници, а в момента тези граници са много надхвърлени“.В момента никой не може да гарантира че параметрите, които са внесени на промените за актуализация на бюджета в парламента, ще излязат същите от него. Риск онова, което се получи 2021 година да не можем да контролираме публичните финанси през 2022 година, е абсолютно осезаем и в момента.

Доц. Григор Сарийски, БАН: „Параметрите, заложени в още в проекта на Бюджет 2022, противопоставят обществото и не решават проблемите на работещите българи. Дупката в бюджета надолу става все по-голяма и става все по-трудно да бъде запълнена. В бюджета липсва дългосрочно планиране, а целите на инвестиционните разходи в него изглеждат трудно постижими“ – и предвиждането му се оправда на 100%.