През погледа на главния редактор: Ще разберем ли какво ще избираме на 11 юли?

Живка Кехайова

Ще разберем ли какво ще избираме на 11 юли? Това ще е топ въпросът през последния етап на тази предизборна кампания (защото предизборната кампания не е спирала не от предишните, а от по-предишите избори:)

„Промяна и оставка!“  – вече няма да вършат работа. Избирателят вече видя, че мантрата с промяната може и изобщо да не е нещо по-добро. Само най-наивните, или просто мечтаещите, могат да смятат, че всяка промяна е за добро. За разлика от песимиста, който смятал, че от това по-лошо не може да бъде, аз и моето оптимистично поколение със сигурност знаем, че МОЖЕ! И че за да е за добро нещо, има определени условия, които досега не бяха изпълнени.

Ще се съглася напълно с Христо Иванов, който днес заяви, че досега всеки обяснявал против какво е, а сега вече трябвало да се обясни кой за какви политики и за какъв път на България е.  Крайно време е това да стане. Абсолютно крайно! Но ще е трудно. Абсолютно трудно!

Много партии, включително новообразуваните, ще загубят електорат, ако наистина се заемат със задачата да обяснят визията си за развитието на страната (Внимание – не мечтите си, а визията си). Ако този най-необходим демократичен инструмент бе използван досега, например – предизборната борба в сегашния 45-ти парламент нямаше да може да се провежда със законопроекти за социални плащания (около 60), без вносителите да посочват ясно откъде ще дойдат нужните за тях около 7 млрд., непредвидени в Бюджета. И не – тези плащания няма как да се покрият от европарите, които ще влязат по Плана за възстановяване и развитие, защото ЕС не предвижда плащания за социални харчове, а само за инвестиции. Някои няма да бъдат разбрани, други може да бъдат разбрани твърде добре. Най-вредни и опасни ще са онези, които ще се опитат да правят същото като на предишните избори. Внимавайте!

А ще е трудно обяснението, защото някои от новите партии въобще нямат подобни идеи в триточковите си, или 20- точкови платформи. И на 11 юли тези политически образувания всъщност пак ще разчитат на мъглата и на твърдението, че са по-добрите, но неизвестно в какво добри. Просто нямат време да израснат политически чак до там.

Старите пък, ще трябва да въведат съществени промени, за да стигнат до избиратели, до които не са успели да стигнат досега, но така пък може да загубят нкои вече завоювани избиратели.

Най-страшното ще бъде никой нищо ясно, конкретно и доказано да не обяснява, а да се продължи с хвърлянето на мъгла, фойерверки и тук там някакво обещание за лесен, вкусен и благодатен път. Чисто икономически, такъв път пред България няма, но пък за месец-два може да се направи съотвеитната илюзия, по която да се ливне глупостта (единствено глупостта приема, че има леки пътища) и да ни удави с избора си всичките. Ако искате пример – само си представете какво могат да обещаят за 2 месеца Мая и Черепа, например:)

И избиратели, и политически партии трябва да проумеят в този кратък срок, че политическото земетресение, разместване и наместване на пластове, трябва да приключи до 11 юли (или когато ще са оконочателно изборите, че у нас обявяването предварително на дата не означава много). След 11 юли, какъвто и да е парламентът, ще се наложи да действат политически и да съставят правителство.

Един приятел ме пита защо било толкова важно правителството – в Белгия нямали години наред. Ще му обясня сега. Двете области на Белгия имат самостоятелни, действащи правителства, оторизирани включително да работят на европейско и международно ниво. Това, че няма национално не пречи на функционирането на държавата, само я излага на риск от разпад на въпросните две части. Системата у нас е различна – служебно правителство не може да води преговори с никого, не може да усвоява средства и да инвестира, не може да актуализира бюджет… дори администрацията не може да накара да работи. Всички системи замират, включително бизнесът, който държи да разбере откъде ще „духа вятъра“, та да знае как да действа – и нашият, и чуждията, желаещ да работи у нас. Вероятно досега моят приятел не е успявал да забележи този повтарящ се при всички избори феномен, който винаги ни връща назад, защото е млад и не му е пукало особено. Време е на младите да вземе да им пука и за тези процеси, защото идва тяхното време.