Живка Кехайова
На 15 септември е редно да поразсъждаваме що е то съвременно образование и какво означава 50% функционална неграмотност на българските ученици в гимназиалния курс.
Фразата на Бенджамин Франклин: „Том беше толкова учен, че можеше да каже ‘кон’ на 9 езика, и толкова невеж, че за езда си купи крава.“ – се отнася, май, за образованието ни в края на соца, т.е. ученикът на средно ниво събираше в главата си неимоверно количество информация, която никога няма да му потрябва, изключителният – постигаше свръх високи успехи, а останалите завършваха без да са разбрали и дума от огромния поток, изсипан в главите им и веднага изтекъл от там. Мотото беше учениците да знаят – по възможност всичко и по всичко, но да не мислят много-много. Разбира се, това натрупване на знания и информация се използваше от читавите учители, за да научат читавите ученици да мислят, но последното си беше повече личностна мисия и инициатива, не цел на образоваието.
После работата стана съвсем безцелна. Неколцина ГОЛЕМИ УЧИТЕЛИ във всеки град създават ученици-чудо от около 10%. Още 10% ученици с големи възможности, но без желание да се впишат в системата, успяват да развият потенциала си. 30% се закрепват горе-долу, а 50% остават функционално неграмотни – т.е. не могат да разберат и осмислят прочетен обикновен текст, но пък за да компенсират невежеството си, липсата си на обща култура и неспособността за елементарна логическа конструкция, обикновено подчертават „уникалността“ си като любители на конспиративни теории, примерно:)
Какво всъщност отличава съвременното образование?
Първо, умението не просто да се усвоява информация, а да се търси самостоятелно информация, тя да се осмисля и разбира и на нейна база да се създава проект.
Второ: умението да се работи в екип, да се съчетават различни типове интелект, мислене и знания за създаване на общ продукт, проект.
Трето – базова обща култура да е в помощ на знания и умения, свързани с избора на бъдеща кариера, чиито основи – на кариерата, да се получават още на ученическа възраст, но в реални работни условия.
Има разлика между най-добрата образователна система на Азия и най-добрата на Европа. В Азия, номер едно е тази на Южна Корея, следвана от Япония и все по-застигана от Китай. В Южна Корея учениците учат 7 дни седмично така мотивирано, че се налага специални органи да правят внезапни посещения късно вечер по домовете, за да принудят учениците, особено в предуниверситетската година, да спрат да учат и да поспят. Общата грамотност в страната е над 99%. Проблем за страната са самоубийствата на не малко неприети за студенти млади хора.
Финландското чудо е почти точно противоположно – учениците играят много, ходят по зелени училища, нямат много домашни. Финландските ученици не попълват стандартизирани тестове и не ходят на стандартни изпити. Проверката на знания се прави винаги с отворени въпроси, за да може преподавателят да види дали ученикът реално разбира материята, може да мисли по нея и да я интерпретира, следователно да я развива. Желаещите да усвоят професия го правят в реални условия по време на гимназиалния курс – предприятия, кантори и т.н. Желаещите да продължат с висше образование се подготвят за него в гимназиалния курс. Според ООН финландските ученици са най-щастливите и училището е удоволствие за тях. Те се оказват и най-четящите деца на планетата, заемат 2-ро място в областта на естествените науки и 5-то по математика. Общата грамотност на нацията е почти 100%. Образованието е безплатно и достъпно за всички във всички степени.
Заплащането на учителите е много високо. Педагогическото образование е изключително квалитетно и там отиват най-добрите, но не всички могат да станат учители – критериите някой да бъде назначен за учител, са невероятно високи.
Какво трябва да се промени в българското образование, за да си остане типично наше, но и да има резултатите на най-добрите?
Хареса ми мнението на Димитър Петров: „Заплащането на учителите да е равно на IT специалистите, а критериите за това, че някой може да стане учител – изключително високи. Едва когато училищата започнат да ползват услугите на HR фирми и „ловци на глави”, за да наемат учителски персонал, едва тогава можем да сме сигурни, че положението в българското училище се е подобрило“.
