Живка Кехайова
Що е то патриотизъм?
Патриотизъм (думата идва от гръцки (πατριώτης ) означава да обичаш родината си и да желаеш опазването й. Най-значимият й символ е знамето. Как се носи, издига, окачва – постоянно и временно и дори за размер, има текст в Конституцията – виж ТУК.
Не е патриотично да позволиш на разследван от ОЛАФ за 2 414 963,22 лв. да се крие зад патриотизъм, пък било и под формата на пилон.
Не е патриотично откриването на патриотична инициатива да бъде направено от някой, който казва: „Украйна иска да води тази война“, т.е. отрича правото на един суверенен народ да защити страната си срещу вражеско нападение, отрича същността на самото понятие патриотизъм. Ако го прави за някой друг, очевидно самият той не е и не може да бъде патриот.
Не е патриотично да смацаш националното знаме на земята, пък било и в църква, заобиколено от един костюмиран и двама по къси гащи. Не е патриотично да не си проверил съоръжение, на което ще издигаш националното си знаме, не флага на чалготека и да позволиш то да падне на земята – в българската история многократно са умирали стотици, предавайки си знамето един на друг, за да не бъде то повалено в праха и калта. Последното е символ на това да позволиш да стъпчат родината ти. В случая от некадърност и безхаберие.
Не е патриотично да омажеш с гнъс националното знаме, слагайки го на фейсбук профила си, превръщайки го не в символ на България, а в параван, зад който се крият интереси на чужда страна – на всичкото отгоре страна – агресор, страна – спонсор на тероризма. Това е една от най-отвратителните антипатриотични прояви.
Не е патриотично и дори законно не е, да влачиш знамето по земята, да се замяташ със знаме, като с хавлия за баня и т.н. Т.е. да го ползваш като пищимал за скриване на мръсотиите ти не в циничния, а в общочовешкия смисъл.
Да обобщя – не е патриотично да докосваш родината си и знамето й с мръсни, егоистични помисли, още по-малко с мръсни в моралния смисъл ръце.
Аз бих искала българското знаме наистина да се вее пред домове, спортни зали, училища, пред всички институции, да се вее на символни за историята ни места. Да възпитаваме децата си да обичат своя народ и да се прекланят пред знамето му, знаейки истинската му история – т.е. и доброто в този народ, и злото в него (всеки един народ носи и двете). В този смисъл не приемам нихилизма на някои, опитващи се да се представят за космополити, отхвърляйки родното. Всъщност истинските космополити, за които съм чела, а неколцина такива съм и срещала – са обичащи света, точно, защото са патриоти и са разширили границите на това понятие към цялата планета. На този свят или можеш да обичаш, или не.
Бих искала най-после да издигнем в себе си знамето ни, но не като повод да мразим другите знамена – това не е патриотизъм, а чиста проба долна комплексарщина. Последното може да стане само, когато проумеем, че горди българи ще бъдем, само, ако сме достойни и читави човеци. Злобният мерзавец не може да бъде патриот!
