Живка Кехайова
Що лъжеш, като ще се разбере и то веднага?
В повечето случаи хората лъжат, за да отложат поне истината във времето, примерно, за след нещо важно и т.н. Нашите политици си лъжат по принцип, чудесно знаейки, че буквално до дни, нещата ще лъснат. Ей това не мога да го разбера.
Идва си Кирил Петков от Украйна и вика, че уредил зърното за износ на Украйна да минава през България и че България става логистична база за търговия с украинско зърно през пристанище Варна. Всички викаме:“Браво!“.
И наистина си е за „Браво!“, ако беше истина. Не ми се обяснява защо това беше толкова важно и политически, и икономически – има достатъчно писано по въпроса, защото става дума за национален интерес – наш, български!
Днес обаче, на заседание на комисията по земеделие в ЕП в онлайн дискусия със заместник-министъра на селскостопанската политика и храните на Украйна и отговарящ по въпросите на износа г-н Маркиян Дмитрасевич, става ясно, че такава логистична база ще бъде пристанището в Констанца, Румъния. И нито дума за Варна.
Пръв за лъсналото сигнализира евродепутатът ни Асим Адемов, защото е от опозиционните. Евродепутатите от партиите, участващи в управленската коалиция си траят, дано българите да не разберат, но отлагането е най-много за няколко часа, защото проклетниците в ЕП документират всичко и го изтипосват публично. Та защо, бе г-н премиер? Баш сега толкова хора искат да ти повярват, за да не се кандилкаме пак по избори, ама не би!
От два дни всичко, де що е в политиката – вади кирливи ризи на опонента и ги развява, а отсрещният крещи: „Той лъже, аз казвам истината!“. Вярно е, че в такава ситуация се лъже здраво и единодушно, но при положение, че всички са вече с кирливи ризи, изберателят дори да не иска – вижда истината.
Партньорите ни и те я виждат.
И какво ни остава при тази ситуация? Да чакаме външната „фирма по почистването“ да поизпере някои от по-чистичките сравнително и да ни ги пусне за употреба, защото горките наши и да се изперат сами не могат? Ами да – това чакаме всъщност. И дано да стане по-скоро!
Аз лично се надявам „фирмата по почистването“ изобщо да не се занимава с „ватенките и ватниците“ – поне да препира само „ризи“, а останалото да върви където му е мястото – на бунището на историята.
Снимка – пристанището в Констанца, откъдето вече се изнася украинско зърно
