През погледа на главния редактор: Не какво се случи вчера, важното е днес какво се случва

Живка Кехайова

Няма да пиша за това какво се случи вчера, или по-скоро какво не се случи, т.е. „Голямото народно въстгание“. В последното словосъчетние се оказа, че нито една дума не е вярна. Няма да пиша, защото вече съм го написала авансово. Виж:

През погледа на главния редактор: Какво ще се случи утре?

През погледа на главния редактор: ДПС в ролята на горския? Това е денят Х днес. Харесва ли ви?

Въпросът е какво се случва днес. А се случва следното:

1. Води се усилен спор трябва ли, или не да се къртят жълти павета. Любопитното е, че много рядко се коментира те трябва ли да се хвърлят по хора. Едни оправдават къртенето и хвърлянето с това, че и властта правела престъпления, други оправдават престъпленията на властта с това, че протестиращите срещу нея били лумпени.
2. Една част българи оправдават проявеното от протестиращите насилие и смятат, че то трябва да стане още по-брутално, че иначе не им се изпълнявали исканията. Друга част българи оправдават полицейското насилие и смятат, че то трябва да се засили, защото иначе държавата изглеждала слаба.
3. Води се спор кой е организаторът на провокациите. Част от българите твърдят, че това ще да е властта, нищо, че са арестувани основно реални членове от „Възраждане“ и „Боец“ – знаем откъде идва финансирането на въпросните организации. При това половината арестувани поне са с дебели крими досиета. Ако властта може да ги организира тези, значи е много по-силна, отколкото си мислим и следователно протести въобще не би имало:). Друга част обвинява всички протестиращи на куп, при положение, че голямата част от тях също бяха потресени от свинщините и дори се опитаха да пазят полицаите, а „Да България“ днес се разграничи още сутринта от „Отровното трио“, което вини за моралния автогол на протеста (поне така писаха медиите).
4. Част от българите стискат палци на Румен Радев с надежда да гътне Борисов, част от българите стискат палци на Бойко Борисов да гътне Радев и т.н. Пехливанлъкът обаче е бил национален спорт по мегданите до към края на 19 век.

И едната група се изявява като говорител на НАРОДА. Другата – и тя така. Никоя не конкретизира на кой народ, на колко народ, какво изобщо е народ. Думичката е нещо като оправдателна изтривалка за всичко. Любопитното е, че в държавата на 21-ви, че даже и на 20-ти век, става въпрос за НАЦИЯ. Каква е разликата вижте сами за домашно.
Това да ви прилича на зрял разговор за перспективите за развитие на страната, набелязване на печеливши стратегии за реализиране на дългосрочна, или поне краткосрочна визия, която да стане стратегия? А, да – забравих – тези неща били философстване. Пък той българинът философстване не обичал, ама „философия“ означава мъдрост, пък мъдростта – мислене и планиране. И не, поговорката: „Залудо работи, залудо не стой“, в случая: „Залудо действай, залудо не премислай“ – е едно от най-грозните и зли творения на народния гений.
Този тип дискусии и спорове точно днес, точно сега, са по-скоро признак на налудност, на обществена шизофрения, с която много, ама много спешно трябва да се заеме Институтът по психичното здраве, че иначе за нищо не ставаме, освен за хляб и зрелища. Хляб все още има, зрелищата сами си ги спрятаме. Въпросът е, ако вероятността хлябът да изчезне, или поне дажбата силно да намалее, за което предупреждават икономистите, как ще я караме на зрелища и на какви по-точно.
За какво още не ставаме като общество – не ставаме за пряка демокрация. Даже за референдуми не ставаме – доказваме го с по-горните теми за дискусия.
Предлагам да се спрем малко, да си седнем на задниците и едните, и другите, да открием от едните и от другите неколцина, които могат и да мислят, и да започнем по малко да създаваме Национална стратегия – не приказки за раждаемостта, великия български дух и земите на Средновековна България, а за това в период от още 30 години къде в Европа искаме да сме. Мислещите и експертите да предложат ясно разписани икономически проекти за стигането там – такъв Бюджет, такъв процент инвестиции, насърчаването на тези бизнеси, съответно създаването на такива и такива кадри, в такъв обем, най-много 5 приоритета и то за дълъг период (строителството на пътища не може да е приоритет, може да е само задача)... Като го направят – Обществен договор, подписан от всички политически партии, обществени субекти и значими организации, че така разписаната стратегия ще бъде следвана по разписания начин, независимо кой ще се докопа да властта.
И тогава ще се придвижим към мястото, на което искаме да бъдем. Пак ще има корупция, пак ще има престъпност(макар и по-малко) – навсякъде ги има, освен в РАЯ, а за там никой не бърза. Но ще вървим в определена ясна посока чрез ясни механизми и с ясна цел. След приемането ни в ЕС нямаме нито ясна посока, нито цел – само по някоя дребна задачка от време на време, зададена ни отвън. Вървиш напред като си местиш краката един пред друг всеки ден, не като търчиш на някъде, а после – обратно:)
Иначе ще си подхвърляме павета и ще обсъждаме после редно ли е…