Двата рода – фамилии, са обитавали седем къщи. Селото се е наричало Дермен маиля (на български – воденична махала), тъй като по течението на реката е имало седем воденици. До 1956 година населението е наброявало 287 жители. Но след национализацията и голямата миграция на хората към градовете, населението, както и във всички села, така и във Воденичарово силно намалява.
Имало е и основно училище. То е представлявало две стаи, във всяка от които са учели по две отделения, два класа първи и втори, трети и четвърти.
Бакопа мониери, известна още като „брахми“, е растение с древна история в традиционната аюрведична медицина.…